Йоан Владислав: Разлика между версии

80 байта добавени ,  преди 1 година
м
 
== Царуване ==
Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г.. Първоначално той обявява, че е готов да приеме васалитет, с цел да забави хода на военните действия. Василий обаче му изпраща убийци и когато не сполучва - настъпва с армия през Воден към Остров и Соск, катов късните дни на 1015 г. Той опустошава техните околности, както и Пелагонийското поле и подлага на мъчения пленените българи. Владислав веднага се изтегля в Преспа и я укрепва, изоставяйки Охрид.<ref>Златарски, Васил. История на Първото българско царство II От славянизацията на държавата до падането на първото царство (852-1018). VI Борба за независимост, стр 716-718
 
http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html</ref> През това време Василий превзема бившата българскабългарската столица Охрид и замисля да настъпи към Драч, но известие, че воеводата Ивац, води сериозна кампания срещу ромейските войски в Пелагийското поле, го кара да се върне назад към Мосинопол; -междувременно той изпраща и два двоя отряда един към Сердика и вториняколко отряда към Струмица. околноститеОколностите на Сердика падат, например.; сред тях е селището Бойон (Бояна), но не и самата Сердика; Струмица също остава в български ръце. Така завършва 1015 г. След превземането на [[Охрид]] от ромеите, Владислав избира [[Битоля]] за главен град и я укрепва. По негово нареждане е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България (1015 – 1016). Впрочем според Дуклянският презвитер Василий обещал [[Драч]], на Владислав, като награда за родоубийството, но не изпълнил обещанието си. През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник.<ref>Овчаров, Димитър – ИК Тангра ТаНакРа, 2005, – Кракра Пернишки в Битка за България – с. 69</ref>
 
През 1017 г. Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, като превзема Преслав и дава на русите богата плячка. За да ги отблъсне, Йоан Владислав изпраща [[Кракра Пернишки]] при [[печенеги]]те, които се опитва да привлече като съюзници срещу русите. Освен всичко друго Владислав планира с помощта на печенегите да превземе Солун<ref>Овчаров, Димитър, Издателоство Тангра ТаНакРа – Кракра Пернишки в Битка за България, 2005 г, стр 44 – 45</ref> Начинанието се проваля поради „голямата алчност на печенегите“. В действителност обаче Василий се намесва с интриги и предотвратява опасността. През есента на 1017 г. Йоан Владислав търпи поражение от Василий II в [[битка при Сетина|битката при Сетина]]. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в [[Битка при Драч (1018)|последвалата битка]] от византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения, за кратко за цар е коронясан синът му княз [[Пресиян II]]. Според други, няма официална коронация, но Пресиян II се явява легитимният наследник и лидер на българската съпротива в албанските планини. След завладяването на България роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в [[Мала Азия]] и [[Армения]].<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm Заговорите на „магистър Пресиан Българина“]</ref>