Йоан Владислав: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
== Царуване ==
Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално той обявява, че е готов да приеме васалитет, с цел да забави хода на военните действия. Василий обаче му изпраща убийци и когато не сполучва - настъпва с армия през Воден към
http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html</ref> През това време Василий превзема българската столица и замисля да настъпи към Драч, но известие, че воеводата Ивац, води сериозна кампания срещу ромейските войски в Пелагийското поле, го кара да се върне назад към Мосинопол; междувременно той изпраща и двоя отряда към Сердика и няколко отряда към Струмица. Околностите на Сердика падат.; сред тях е селището Бойон (Бояна), но не и самата Сердика; Струмица също остава в български ръце. Така завършва 1015 г. След превземането на [[Охрид]] от ромеите, Владислав избира [[Битоля]] за главен град и я укрепва. По негово нареждане е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България (1015 – 1016). Впрочем според Дуклянският презвитер Василий обещал [[Драч]], на Владислав, като награда за родоубийството, но не изпълнил обещанието си. През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник.<ref>Овчаров, Димитър – ИК Тангра ТаНакРа, 2005, – Кракра Пернишки в Битка за България – с. 69</ref>
|