Емил Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Компилации: Допълване Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 26:
Приет е да следва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ [[Коста Цонев]] и изпълнява своята авторска песен „[[Арлекино]]“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в [[СССР]] и Франция. В началото на 1960-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. Създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е [[Митко Щерев]]. През 1968 г. изнася концерт на стадион „Динамо“ в Москва пред 80 000 души, което е абсолютен рекорд за български изпълнител. През 1969 г. Емил Димитров започна да изнася концерти и във Франция. С Йорданка Христова изнася концерти в Куба.
През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието.<ref> [https://www.bgradio.bg/article/den-na-emil-dimitrov-po-bg-radio-na-23-dekemvri-2020]</ref> Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени в [[Русия]]<ref>Marin Tsolov, [http://www.emil-dimitrov.com/media/press/pr12.html „50 million records of Emil Dimitrov“], фотокопие на официалния сайт на Емил Димитров.</ref>. Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Типичен пример за това са песните: „На брега на тихата Марица“, „Има любов“, „Старите огнища“ и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си „Танцувайте с Емил“. Емил Димитров става известен във [[Франция]], запознава се с [[Шарл Азнавур]] и [[Далида]]. Песента „Моя страна“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 1970-те години. Пее заедно, на една сцена, с [[Джани Моранди]], [[Рики е Повери]], [[Йосиф Кобзон]] и [[Алла Пугачова]]. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в [[България]].
В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу бюлгар“ в театър „Ейропен“. Във Франция записва песни в студията на музикалните компании „Pathé-Marconi“, „Disques Barclay“, „Riviera“ и „Orpheus“. През същата година певецът записва дългосвирещата си плоча „Танцувайте с Емил“, която е първият български албум, записан и миксиран на четирипистов магнетофон. До 1972 г. албумите в България са се записвали на двупистов магнетофон, което носи големи рискове както за качеството, така и за перфектния баланс на инструментите.<ref>Щерев, М. „''Забравих си часовника на пианото''“. Издателство „Прес“. 2010 – стр. 27/28</ref>
| |||