Костур (град): Разлика между версии

 

В 1705 година известният костурчанин [[Георгиос Касториотис]] основава в Костур, в махалата Музевики Училище за свещени писания. За функционирането на това училище Касториотис депозира голяма сума пари във [[Венеция]].<ref>Βαφείδου, Κώδιξ σ. 124α Α. Παπαδοπούλου – Κεραμέως, Ανάλεκτα ιεροσολυμικής σταχυολογίας, Πετρούπολις 1894 σ. 323.</ref> В 1843 година в града е създадено взаимоучително училище, а в 1860 година отвраря влати и девическо.<ref name="Τσολάκης">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.1o.mysch.gr/wp-content/uploads/2012/01/TSOLAKHS_KTHRIO_SXOLEIOY.pdf | заглавие = Δύο αξιόλογα σχολικά κτήριατου Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 23 юли 2020 г | фамилно_име = Τσολάκης | първо_име = Πάνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ανακοίνωση στο συνέδριο του Άργους Ορεστικού στις 8.12.2012 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>

 

В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него [[гъркомани]]ята се разпространява в околните български села. [[Васил Кънчов]] пише в 1900 година в „[[Македония. Етнография и статистика]]“: „Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове Костуръ билъ побългаренъ, но въ крѣпостьта все сѫ остали запазени гръцки останки, които прѣзъ врѣме на турското владичество сѫ елинизирали всичкото християнско население на града. Прѣзъ XIX. в. Костуръ се е подигналъ съ кожарската си индустрия и прѣзъ това врѣме се селили въ града много българи отъ околностьта, които постоянно се погръчвали. Едва въ послѣдното десетолѣтие тамъ се закрѣпи малка българска община.“<ref>{{МЕС|79|1_b5}}</ref> С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] пише за Костур: