Куманичево (дем Костур): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 21:
}}
'''Куманѝчево''' или '''Команѝчево''' ({{lang|el|Λιθιά}}, ''Лития'', до 1928 ''Κομανίτσοβο'', ''Команицово'', [[катаревуса]]: ''Κομανίτσοβον'', ''Команицовон''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170160 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κομανίτσοβον - Λιθιά]</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. Според преброяването от 2001 година селото има 388 жители.
== География ==
Ред 34:
В 1791 година някои от жителите на Куманичево, заедно с [[Омотско]] и съседните [[Слимница]] и [[Орешец (Костурско)|Орешец]] се изселват в [[Брацигово]] поради притеснения от страна на албанското население.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref>
[[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Команичово'' (Komanitzovon) живеят 1800 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Куманичево (Koumanitchévo) има 120 домакинства с 350 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.</ref>
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Куманичево:
Ред 42:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 г. в Куманичево има 1020 жители [[българи]] и 150 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>
В началото на XX век според гръцки данни от 900 жители 110-120 семейства са патриаршистки, а 64 – [[Българска екзархия|екзархистки]]. По време на Илинденското въстание селото е нападнато нападнато от турски части и н 21 юли е убит Пено Стреков. От селото 62 души участват във въстанието, от тях загиват петима - Коле Чолак, Гого п. Христов, Диме Т. п. Христов, Коле Д. п. Христов и Коле Петрушев.<ref>Илюстрация Илинден, бр. 136, стр.14</ref>
След потушаването на въстанието цялото село става екзархийско.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=833&Itemid=369 Κουμανίτσοβο]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителите Дим. Янакев от Шестеово и Ана Николова от Костур да отворят българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Горно Команичево'' има 480 българи екзархисти и работи българско училище, а в ''Долно Команичево'' 880 българи екзархисти.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.]</ref>
| |||