Мюезин: Разлика между версии

270 байта добавени ,  преди 1 година
Билял
м (унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени)
(Билял)
 
Историците смятат, че в арабските племена още в предислямските времена съществувал обичай, при който събирането на членовете на племето ставало чрез издаване на специален вик или крясък. Това съобщаване и събиране чрез викане се е правело от специални мъже, които били наричани „''мунади''“ или „''муаззин''“. Глаголът „''езана''“ или „''адзана''“ на [[арабски език]] означава „викане на публиката“.
 
Първоначално мюезинът е помощник на [[имам]]а. Първи мюезин в историята на ислама става [[Билял ибн Рабах]], избран лично от пророка [[Мохамед]] да изпълнява тази длъжност при престоя им в [[Медина]]. [[Халиф]] Умар ([[634]] – [[644]]) отправя в помощ на наместника на Куфа човек в качеството му на „мюезина на везиря“. От този период датира ритуал, според който мюезина първо призовава правоверните на улицата, а след това се отправя към монарха и приканва и него към молитва. Връщайки се в джамията, мюедзина обявява началото на [[намаз]]а. Текстът на езана в този период е много кратък. Впоследствие започва използването му само в извънредни случаи. След като се утвърждава основния архитектурен тип на [[джамия]]та, мюезина започва да пее езана от балкона на [[минаре]]то. Тази традиция води началото си по времето на омаядския [[халиф]] [[Абд Ал-Малике]] ([[685]] – [[705]]). Арабският пътешественик Ибн Батута ([[1304]] – [[1077]]) разказва, че в [[Хорезъм]] в задълженията на мюезина влиза гоненето на правоверните от домовете им за намаз.
 
=== Необходими характеристики ===