Разлика между версии на „Горнотракийска низина“

м
Премахнати редакции на 46.10.69.23 (б.), към версия на Sashko1999
Етикет: Отменени
м (Премахнати редакции на 46.10.69.23 (б.), към версия на Sashko1999)
Етикет: Отмяна
То заема източната, широка половина на низината. Простира се на изток от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] и се отводнява предимно от река [[Сазлийка]] (ляв приток на [[Марица]]) и нейните десни притоци. Старозагорското поле по дългата си ос има меридионално направление и осезаем наклон на изток-югоизток. Десните притоци на [[Марица]] и левите на [[Сазлийка]] разчленяват повърхнината му на плоски вододелни гърбища с надморска височина, която варира от 170 до 150 m. На югоизток, на допира с [[Харманлийски пролом|Харманлийския пролом]] на Марица височината му значително намалява и достига 80 m.
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и Родопите се простира по цялото протежение на низината Маришката разломна зона – от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
 
През терциера е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на Родопите и Средна гора. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги с дебелина до 100 m, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.