|
golqm ui lapash li{{Компания
| име = Intel Corporation
| лого = Intel logo (2020, light blue).svg
== История ==
Intel е основана през [[1968]] г. от Гордън Мур (''Gordon E. Moore'' – химик и физик) и [[Робърт Нойс]] (''Robert Noyce'' – физик) с [[рисков капитал]], предоставен от Артър Рок<ref name="Intel_Museum">{{Cite web |url=http://www.intel.com/about/companyinfo/museum/archives/timeline.htm |title=Intel Online Museum: Corporate Timeline |work=Intel Museum |publisher=Intel|accessdate=23 юли 2011}}</ref>. Третият служител в компанията е Андрю Гроув (''Andrew Grove'' – инженер-химик, известен още като ''Andy Grove''), който е начело на компанията през по-голямата част на 80-те и 90-те години на 20 век. Той е останал в историята като ключовата фигура в Intel. Към края на 90-те години Intel е вече една от най-големите и най-успешните корпорации в света, въпреки че жестоката конкуренция в полупроводниковата индустрия е влошила до известна степен нейната позиция.
[[Файл:Robert Noyce and Gordon Moore at SC1 1970.png|мини|Нойс и Мур в Санта Клара през 1970]]
=== Произход на името ===
Г. Мур и Р. Нойс искали да нарекат новата си компанията ''Moore-Noyce''. Това име обаче не било много подходящо за компания произвеждаща електроника, тъй като ''нойс'' по звучене съвпада си друга английска дума – ''noise'' (''шум''), която се асоциира с електрически смущения (нежелателно). Така те решили да нарекат компанията ''INTegrated ELectronics'' или ''Intel'' за краткост. ''Intel'' обаче вече била [[запазена марка]] на верига хотели, затова се наложило да откупят правата за това име.
=== Памети и микропроцесори ===
В началото фирмата се ориентира към производството на полупроводникови памети по метода на [[планарна технология|планарната технология]] и е водеща в тази област чак до края 1970-те години.
През [[1969]] г. започват преговори с японската фирма за производство на ([[калкулатор]]и) Busicom (известна и с името NCM – Nippon Calculating Machine Corporation) за създаване на набор от интегрални схеми за ново поколение калкулатори. В началото техническото задание изисквало да се разработят 13 различни вида [[интегрална схема|интегрални схеми]]. По това време обаче Intel няма ресурси за изработката на толкова голям брой нови логически [[чип]]ове. Тогава Тед Хоф (''Ted Hoff'' – бивш инженер от Станфордския университет), предлага алтернативен вариант. Вместо да се създават отделни специализирани чипове, той предлага да се разработи програмируем чип с общо предназначение, който да бъде програмиран за изпълнение на аритметични операции. В процеса на разработка ръководството на Intel осъзнава стратегическата важност на разработвания чип и започва преговори за промяна на лиценза. Вместо да предоставя изключителните права върху разработените чипове на поръчителя, Intel искала да получи право за производство на нови чипове и продажба на лицензи за други потребители. Компанията Busicom била в затруднено финансово положение и за 60 хиляди щатски долара Intel получила изключителните права върху новия чип. Впоследствие този чип получил номер [[Intel 4004|4004]] и бил наречен [[микропроцесор]].
=== Първи микропроцесори ===
Изчислителната мощност на процесора [[Intel 4004]] била равна на мощността на компютъра [[ENIAC]] и за времето си той предлагал оптимално съотношение цена/производителност, но бил все още недостатъчно мощен за използване в компютри. Скоростта на увеличаване на изчислителната мощност на процесорите обаче била поразителна. Още през 1965 г. Г. Мур забелязал една важна тенденция – всеки нов чип имал около 2 пъти повече транзистори, респективно изчислителна мощност, и всеки такъв чип влизал в производство в рамките на 18 – 24 месеца след предходния. Това е известният ''[[Закон на Мур]]'', който е в сила и понастоящем, и дори се използва от специалисти по планиране и прогнозиране.
Intel започва да развива микропроцесорната технология и да произвежда все по-мощни чипове. През [[1972]] г. се появява 8-битовият процесор Intel 8008. През [[1974]] г. Intel произвежда процесора [[Intel 8080]], който се използва масово в първите [[персонален компютър|персонални компютри]]. През [[1978]] г. се появява 16-битовият процесор [[Intel 8086]]. Микропроцесорите стават основен продукт на Intel чак в средата на 80-те.
=== От памети към микропроцесори ===
През [[1983]] г., в началото на ерата на [[персонален компютър|персоналните компютри]], печалбите на Intel намаляват под натиска на японските производители на полупроводникова памет. Тогавашният президент на компанията А. Гроув фокусира компанията върху производството на микропроцесори. Ключов елемент от неговия план е тогава смятаната за радикална идея Intel да стане единственият източник на популярния тогава [[микропроцесор]] Intel 8086 и неговите следващи версии.
Дотогава потребителите не можели да разчитат на един-единствен доставчик за производството на сложни интегрални схеми, но Гроув започнал да произвежда процесори в 3 географски отдалечени една от друга фабрики и прекратил лицензните си отношения с конкурентни производители като [[Zilog]] и [[AMD]]. В резултат от тези действия, Intel станал главният печеливш от бума на пазара на персонални компютри в края на 20 век.
Въпреки огромната значимост на микропроцесора 4004 и неговите наследници 8008 и 8080, те не успели да донесат сериозни приходи за Intel. При завършването на следващия процесор 8086 (както и неговия вариант 8088) през 1978 г. Intel се впуска в мащабна рекламна и маркетингова кампания, наречена операция „Crash“ (в превод ''мачкане''), чиято цел била да се спечелят колкото се може повече клиенти за процесора.
Една стъпка към победата станало използването на 8088 в дизайна на новосъздадения модел [[PC]] на [[IBM]], макар никой на времето да не осъзнавал важността ѝ. IBM представя своя персонален компютър през 1981 г. и той жъне успех. През 1982 г. Intel произвеждат процесора 80286, който след две години бил използван в компютъра на IBM PC/AT. Циментирането на позицията на Intel като главен доставчик на компоненти за PC индустрията става след като [[Compaq]] (която първа започнала производство на т. нар. клонирани PC или IBM/PC съвместими компютри), през 1985 г. предлага система, базирана на процесора 80286, а през 1986 г. произвежда първата система, базирана на процесора 80386. По този начин фирмата изпреварва IBM в областта на персоналните компютри и освен това създава конкурентен пазар за PC съвместими компютри.
=== Роля за възхода на технологиите ===
През 1990-те Intel прави много иновации в архитектурата и хардуера на [[персонален компютър|персоналните компютри]]: шината [[PCI]]; шината [[USB]]; шината [[AGP]]; доминиращата днес [[Микроархитектура|архитектура]] за многопроцесорни сървъри.
В областта на [[софтуер]]а успехите са по-ограничени. Софтуерът за графика и видео изиграва важна роля за развитието на цифровото видео, но тези успехи са временни и впоследствие са омаловажени от конкурентните продукти на [[Microsoft]]. Конкурентната борба между Intel и Microsoft е разкрита в материалите на антитръстовия процес срещу Microsoft.
Без съмнение, Intel е движещата сила за напредъка в планарната технология. Непрекъснатото намаляване на единичните размери на електронните компоненти, в съответствие със закона на Мур, води до повишаване на ефективността на производствения процес и има за следствие поевтиняване на компонентите.
От 2011 г. Intel решават да интегрират графични функции в самия процесор. В голяма част от компютрите на пазара [[графична карта|графичната карта]] е интегрирана в [[дънна платка|дъното]] под формата на [[чип]], който консумира повече електричество и отделя топлина. С новото поколение процесори i3, i5, i7 Intel предлага графика и процесор в едно, на доста добра цена.
=== Конкуренция и антитръстови дела ===
Превъзходството на Intel на пазара на x86 съвместими микропроцесори води до множество обвинения в нарушение на антитръстовите закони през годините, включително разследванията от страна на Федералната търговска комисия ([[FTC]]) в края на 80-те и през 1999 г., и граждански дела като например искът на [[Digital Equipment Corporation|DEC]] от 1997 г. и патентното дело от страна на [[Intergraph]]. Доминиращата позиция (по едно време Intel контролира над 85% от пазара на 32-битови микропроцесори за [[PC]]), съчетана с грубите правни ходове от страна на Intel (като печално известното дело по патент 338 срещу производителите на персонални компютри), правят компанията привлекателна цел за съдебни процеси, но много малко от тези дела дават някакъв резултат.
В момента единственият сериозен конкурент на Intel на пазара на x86 съвместими процесори е [[Advanced Micro Devices]] (AMD), с която Intel има съглашение за пълно крос-лицензиране още от 1976 г. (т.е. всеки един от партньорите може да използва [[патент]]ованите технологии на другия без заплащане). Съществуват и други по-малки конкуренти, като [[VIA|VIA Technologies]] и [[Transmeta]], които произвеждат процесори с ниска консумация на енергия, предназначени основно за мобилни устройства.
== Финансова информация ==
[[пазарна капитализация|Пазарната капитализация]] на Intel по данни от февруари 2015 г. е около 163 милиарда щатски долара. Акциите на компанията се котират на борсата [[NASDAQ]] със символа INTC.
== Външни препратки ==
* [http://www.intel.com/ Официален уебсайт на Intel]
| 