Разлика между версии на „Пауталия“

м
м (Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“))
Пауталия има градски съвет ([[сенат]]), [[народно събрание]] и свои [[магистрат]]и, съдопроизводство и правото да сече монети за нуждите на местния пазар. Върховната власт е в ръцете на [[архонт]]и (вероятно 4) и градски [[сенатор]]и. Решенията на градския сенат били издавани от името на архонтите, градския съвет и на народа. Официален език - в административния, стопанския и културен живот бил [[гръцки]]ят.
 
== Икономическо и поселищноселищно развитие ==
Икономическото развитие на Пауталия е свързано с плодородието и богатствата на Кюстендилското поле. Развити били земеделието, овощарството, лозарството, металообработването, бронзолеярството, железообработването и др. На базата на занаятите се развива и търговията. Израз на обществено-икономическото развитие на Пауталия е развитието на поселищния живот в територията и. Тук се намират редица [[кастел]]и, прераснали по-късно в градове (Германея при Сапарева баня) или по-малки селища, като Спортела (дн. [[Рила (град)|Рила]]), Спинопара (дн.с.[[Коняво]]), Каристорум (дн.с.[[Копиловци (Област Кюстендил)|Копиловци]]) и др.
 
== Езически период. Религиозни култове. ==
Пауталия има разнообразен религиозен живот. Официалният римски култ се изразява с почитането на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и [[Юнона]]. Почита се и императорският култ (император [[Септимий Север]] е изобразен в храм). От гръко-римския пантеон най-широко разпространение има бог [[Асклепий]], почитан като патрон на града и божествата [[Хигия]] и [[Телесфор]]. Почитат се още [[Аполон]], [[Дионис]], [[Херакъл]], [[Диана]], източните божества [[Митра]], [[Кибела]], Сарапис.
 
== Християнство. Пауталийска епископия. ==
Християнството прониква в днешните български земи още през I-II в. Значението на Пауталия като важен градски център обуславя впоследствие, особено след признанието на християнството с [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] от 313 г. от император [[Константин I Велики]] (280-337), развитието на града и като важен християнски център. Започва усилено строителство на християнски храмове и на голяма епископска [[базилика]]. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия - [[диоцез]] на [[Кюстендилска епархия|Пауталийската епископия]].
 
{{Портал|Древен Рим|История на България}}
 
[[Категория:ИсторияАрхеологически нарезервати Кюстендилв България]]
[[Категория:Древноримски градове в България]]
[[Категория:История на Кюстендил]]