Сърна: Разлика между версии

Сърната е активна предимно по здрач. Когато местообитанията ѝ са тихи, необезпокоявани от хора, се храни и през деня. Много бързо и грациозно животно. Живее по високи места или планини, но понякога се осмелява да навлезе в пасища и редки гори. В миналото бе най-разпространена в Лудогорието и обработваемите площи, засети с житни култури и люцерна, но бракониерството там силно ограничи запаса ѝ. Поради това, че теглото на възрастните екземпляри и рогата са относително по-големи в полските райони е видно, че те са най-добрите ѝ местообитания. Храни се предимно с трева, дребни плодчета, листа и филизи. В горските комплекси основна храна през зимата е буковият жълъд, който сърните изравят от опадалите листа и под снега, характерно ровейки с предните си крака. Тъй като ровенето е твърде шумно, една от сърните винаги наблюдава наоколо за появата на хищници и хора. Когато няма жълъд, а това са повечето земи в България, в храната ѝ преобладават бръшляна и къпината, които имат вечнозелени листа. Обича предимно свежа трева, като избягва пасбищата, където домашните животни замърсяват тревата. Като цяло сърната е много придирчива към храненето си. Според някои изследователи (Нинов, Колев) сърната може да има много висок запас на единица площ, без да вреди на растителността – до 10-12 сърни на 1 кв. км. Затова запасът ѝ в България се приема за твърде нисък.

 

В дивата природа сърната достига максимум до 15 години. Трагичното в България е, че средната ѝ възраст е сведена до само 2-3 години. Причината за това е неправилното ловуване и най-вече бракониерството, включително осъществявано от ловци и ловни дружинки като незаконен съпътстващ лов при излетите за дива свиня. Тази възрастова структура води до ограничен прираст на сърната, до малка раждаемост. Известно е че през първата година сърната не ражда. През втората ражда най-често по едно сърне. Едва от третата година до седмата-осмата ражда най-често по два приплода. За спасението на сърната като животински вид е задължително да се вземат нужните мерки, като например абсолютната забрана на лова на женски екземпляри, а също така и абсолютна забрана на всякакъв лов където дружинките нямат сърни в приличен запас. Така те ще бъдат принудени да опазват сърните. Тъй като сърните обитават цял живот една ограничена територия от 1-2 кв. км и съответно 2-3 кв. км. за мъжките сръндаци, то е видно, че бракониерството се извършва в територията на ловната дружинка. Интересна трансформация при сърните настъпи под влиянието на увеличилите се вълци в дадени райони (Западна България). Поради особеностите на хранене и ловуване (по-често жертва стават приплодите), когато вълкът атакува единствения приплод на сърната обикновено го улавя, а когото са два или три улавя един, а другите оцеляват. Така по пътя на естествения отбор много повече сърни започнаха да раждат по две малки. Предпочита предимно самотния живот, като се събира да съжителства главно през размножителния период. Другият период, когато сърната образува големи стада от десет до стотина животни е през зимата, но само там, където има прилична численост. Тревожното ѝ обаждане много наподобява кучешки лай. Друг сигнал за тревога е настръхване на бялата ѝ задница. Формата им се различава при двата пола – сърцевидни при женските и бъбрековидни при мъжките. Мъжките може също да лаят и когато привличат женски през любовния период, често по няколко сърни на територията си. Женските издават призивен зов към мъжките, наподобяващ тихо писукане или подсвирване.