Джон Атанасов: Разлика между версии

Основната концепция е разработена от Атанасов.(<ref name="Kaplan_1"/> – стр. 4, последен отговор) По-голяма част от електронните схеми на ABC компютъра са дело на Клифърд Бери(<ref name="Kaplan_1"/> – стр. 4, първи отговор), механиката е разработена от Герт Вайсман.(<ref name=”Mobley”> Mobley B. P., ''The ingenuity of common workmen: and the invention of the computer'', Iowa State University, PhD Thesis, 2001, Iowa State University Digital Repository</ref> – стр. 192, втори параграф) Първата схема на двоичния суматор е проектирана съвместно от Атанасов и Бери.(<ref name="Kaplan_1"/> – стр. 2, последен отговор) Монтажът на машината е извършен от студенти под ръководството на Бери. Сред студентите, участвали в монтажа на АВС компютъра са Алън Къркпатрик (по-късно патентен адвокат на CDC, участник в екипа на Honeywell), Роберт Фулмър (по-късно патентен адвокат на General Electric, участник в съдебния процес), но с най-голяма заслуга при монтажа е д-р Роберт Мадър (проектирал захранването), оказал съществена помощ и при реконструкцията на АВС компютъра през 1995. Основен проблем е въвеждането на данните и извеждането на резултатите. По това време основни производители на перфочетящи устройства са IBM и AT&T, но и двете фирми не разрешават на други да се свързват към техни устройства(<ref name = "Burks">Burks A. W., „Who Invented the General Purpose Electronic Computer“, Colloquim, University of Michigan, 1974</ref> – стр. 5) (през 1944 – 1945 г. IBM дават разрешение на Екерт и Моукли да свързват и модифицират техни входно-изходни устройства (<ref name = "Alice"/> – стр. 207)). Клифърд Бери предлага интересна идея за запис и четене на междинните резултати – вместо да печата перфокарти, да прогаря с искра подходящ диелектрик ([[хартия]]).<ref name = "Berry">Berry C.E., [http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/57/rec/13 Design of Electrical Data Recording and Reading Mechanism], MSc Thesis, Iowa State College, 1941</ref> Тази идея се превръща в негова дипломна работа за придобиване на степен магистър ({{Lang|en|master of science}}). Устройството за записване и четене на данни на Бери обаче не е достатъчно надеждно, защото перфорацията не е достатъчно регулярна и става причина за случайни грешки (<ref name = "Alice"/> – стр. 224 – 225), (<ref name = "Burks"/> – стр. 5), <ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://plato.stanford.edu/entries/computing-history/ | заглавие= The Modern History of Computing|достъп_дата = 31 октомври 2016|труд= [[Станфордска философска енциклопедия]]}}</ref>. АВС компютърът има и други проблеми, които никога не са били проучвани – контактната система на барабаните(<ref name="Kaplan_1"/> – стр. 12, последен отговор), режима на лампите <ref name = "Mooers"/>, опроводяването на компютъра (писма на Атанасов до Роберт Мадър)

 

 

=== Подготовка за патентоване ===