Разлика между версии на „Стефан Брезински“

редакция без резюме
{{Личност
| име = Стефан Брезински
| категория = филолог
| описание = български езиковед
| портрет =
| портрет-описание =
| вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог
| област = [[Лингвистика]]
| образование = [[Софийски университет]]
| учил-при =
| работил-в = Софийски университет
}}
 
'''Стефан Христов Брезински''' e български [[езиковед]], журналист, професор. Дългогодишен преподавател в [[СУСофийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], автор на 14 книги. Наричан е ''Баща на българската журналистическа стилистика''<ref name="sjb&quot;">[https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=38033 Отиде си проф. Стефан Брезински], СБЖ, 2018-01-15</ref>.
 
== Биография ==
Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]].
 
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г. - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[httphttps://wwwarchive.duma.bg/authoris/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8g9mI2 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [https://web.archive.org/web/20140112072823/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://archive.is/qd22j „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304114338/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20160304123145/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [https://web.archive.org/web/20140112074617/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така Брезински, като проф. [[Владко Мурдаров]] (водещи телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ), е сред малкото широко популярни български езиковеди.
 
Последните повече от 10 години от живота си прекарва в [[Ново село (област Видин)|Ново село]], Видинско, като увековечава новоселяни и говора им в книгата си „Мацакурци ли?“ (2001)<ref>Светла Бондова, [http://bnr.bg/vidin/post/100921039 „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“], БНР, Видин, 16 януари 2018 г.</ref> Умира на 11 януари 2018 г.<ref name=sjb" />
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Брезински, Стефан}}
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Родени в Златарица]]
[[Категория:Личности (Ново село, област Видин)]]