Вера Начева: Разлика между версии

'''Вера Цекова Начева''' е българска партизанка и политик от [[БКП]], член на [[Първи върховен състав на Народния съд|Първи състав]] на [[Народен съд|Народния съд]].

Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село [[Гаврил Геново]] в семейството на Цеко Тодоров. Сестра ѝ [[Станка Цекова]] също е политик. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на [[БКП]]. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в [[Трънския партизански отряд]], в [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)|отряда „Чавдар“]] и накрая е политкомисар на [[Втора средногорска бригада „Васил Левски“]].

През 1944 – 1945 г. е член на Първи състав на Народния съд, който съди бившите [[Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година|регенти]], дворцови съветници и министри от периода 1940 – 1944 г.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://narodensud.archives.bg/19-I_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%B2_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F|заглавие=Народният съд 1944 – 1945. I състав на Народния съд|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=narodensud.archives.bg|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>

След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на Съюза на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Между 1951 и 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените.<ref>Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 111</ref>. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ [[отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП]]. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „[[Герой на социалистическия труд]]“ и „Герой на Народна република България“ (1989).<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111</ref> Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984.