Борба за българска църковна независимост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Ръчна отмяна
Редакция без резюме
Ред 10:
== Хронология на борбата за църковна независимост ==
* 1822 г. – В годината на приемането на [[Декларация за гръцката независимост|декларацията за гръцката независимост]] излиза [[Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език]], сложил началото на [[българистика]]та. Предходно в [[славистика]]та и [[кирилометодиевистика]]та, още през 1792 г. [[Йозеф Добровски]] критикува [[Август Шльоцер]], че отделя българския език от [[славяносръбски език|славяносръбския]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Авторски колектив |title= Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий |year= 1985 |publisher= Наука и изкуство |pages = 16}}</ref>
* 1824 г. – ВрачаниВрачаните, начело с [[Димитраки Хаджитошев]], искат епископбиг българин.дик
* 1825 г. – Направена е [[Рилска преработка на „История славянобългарска“]] с добавка за страните и градовете на [[българско землище|българското землище]].
* 1829 г. – български първенци от Скопие, начело с [[Трайко Дойчинович|хаджи Трайко]], отправят искане до [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] за български владика<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_2/vk2_1_9.html Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898.]</ref><ref name="Радев">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.</ref>.
* 1835 г. – Търновчани, начело с [[Неофит Бозвели]], искат митрополит българин.