Борба за българска църковна независимост: Разлика между версии

*1825 г. – Направена е [[Рилска преработка на „История славянобългарска“]] с добавка за страните и градовете на [[българско землище|българското землище]].

* 1829 г. – български първенци от Скопие, начело с [[Трайко Дойчинович|хаджи Трайко]], отправят искане до [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] за български владика<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_2/vk2_1_9.html Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898.]</ref><ref name="Радев">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.</ref>.

* 1836 г. – след натиск на гражданите е отстранен [[Самоковска епархия|самоковският митрополит]] [[Игнатий II Самоковски|Игнатий II]].

* 1844 г. – [[Неофит Бозвели]] и [[Иларион Макариополски]] подават две молби в [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].

* 1850 г. – [[Томос от 29 юни 1850 година|Томос от 29 юни]] на Вселенската патриаршия за предоставяне на автокефалия на Еладската (Гръцката) православна църква. Това е вторият Томос, който издава Вселенската Патриаршия след този от 1589 г. за предоставяне на автокефалия на Московската Патриаршия.

* 1859 г. – [[Кукуш]] успява да се сдобие с православен български владика – [[Партений Зографски]].

* 1861 г. – [[Йосиф Соколски]] е ръкоположен в Рим от папата за архиепископ и апостолски наместник на съединените българи (т.е [[Униатско движение|унияти]]). Но след три месеца е отвлечен от руското посолство в Цариград и прекарва остатъка от живота си в Русия.

* 1870 г. – Със султански [[Ферман за Българската екзархия|ферман]] е „учредена [[Българска екзархия]]“.