Марко Никифоров: Разлика между версии

Роден е на 25 декември 1872 г. в [[Елена (град)|Елена]] в семейството на [[Никифор Константинов|Никифор Попконстантинов-Мудрон]]. Брат е на майор [[Константин Никифоров]]. През 1892 г. завършва Военното училище в София. Служи в четвърти артилерийски полк. От 1898 г. е в Софийския крепостен батальон. Между 1898 и 1902 г. учи в Михайловската военна артилерийска академия в Руската империя. В отделни периоди е помощник-началник на Софийския артилерийски арсенал и в Артилерийската инспекция. До 1912 г. преподава балистика във Военното училище. През 1912 е командир на батарея, а през 1913 г. на артилерийско отделение. Между декември 1912 и януари 1913 г. е част от българската делегация на Лондонската мирна конференция. На 13 юли 1913 г. е тежко ранен. Впоследствие се възстановява. До 1918 г. е пълномощник на Министерството на войната пред съюзническото представителство в Берлин. През 1920 г. излиза в запас. Почетен председател на Българския съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните и постоянен представител в Международната конференция на съюзите на военноинвалидите и ветераните. Умира на 9 февруари 1939 г. в София.<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6033&page=8&p=214909#post214909 Биография на Марко Никифоров]</ref>