Конрад I фон Абенберг: Разлика между версии

'''Конрад I фон Абенберг''' ({{lang|de|Konrad I von Abenberg}}; * ок. [[1075]] в [[Абенберг]] в [[Бавария]]; † [[9 април]] [[1147]] в [[Тамсвег (окръг)|Лунгау]], [[Залцбург]], [[Австрия]]) е от 1106 до 1147 г. [[архиепископ]] на Залцбург.▼

Конрад е най-малкият син на граф [[Волфрам I фон Рангау|Волфрам I фон Рангау-Абенберг]] († сл. 1059) и дъщерята на [[бургграф]] [[Рупрехт фон Регенсбург]].<ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2115.htm#i63550 ''Konrad von Abenberg, Bishop of Salzburg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> Възпитаван е в двора на крал и император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Като каноник Конрад става дворцов каплан в дворцовата капела и след това домхер в [[Хилдесхайм]]. Той помага на сина на императора при свалянето на баща му, заради противоречията му с папите. На 7 януари 1106 г. на имперското събрание в [[Майнц]] той е номиниран от император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] за архиепископ на Залцбург, където още е назначеният от Хайнрих IV геген-[[епископ]] [[Бертхолд фон Мозбург (епископ)|Бертхолд фон Мозбург]] († сл. 1106). Конрад поема службата с военна помощ от по-големите му братя Ото и Волфрам. Папа [[Паскалий II]] го помазва на 21 октомври в [[Гвастала]] за [[епископ]] и му дава [[палиум]]а.▼

През юли 1110 г. Конрад тръгва заедно с император Хайнрих V за Италия. По време на [[Борба за инвеститура|борбата за инвеститура]] Конрад е на страната на [[папа]]та. Заради конфликтите му с императорските чиновници той трябва да избяга през 1112 г. и може да се върне обратно в Залцбург едва през 1121 г.▼

След завръщането му той реорганизира диоцезата си, овновава [[манастир]]и. Наричан е „вторият основател на Залцбургската църква“. През 1127 г. той построява отново изгорялата [[катедрала]] в Залцбург.▼