Люмница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 38:
==== Румънско просветно дело ====
[[Файл:Lyumnitsa Skra Greece3.JPG|дясно|мини|250п|Гръцки военни паметници в Люмница]]
Между 1891 и 1907 година в Люмница работи румънско училище. Тук преподават Щефан Христу и Простин Кута. Румънското училище е открито от Михаил Ника арумънин от Прилеп, изпратен в Люмница по инициатива на румънския училищен инспектор Апостол Маргарит. Ника напуска след една година, поради тормоза, на който е подложен от местните гъркомани, начело с гръцкия учител, завършил [[Солунска гръцка гимназия (Османска империя)|Солунската гръцка гимназия]], който разбира опасността от руманизма. Първоначално училището, отворено в частна къща събира много деца, но по-късно след интригите на гръцкия митрополит числеността на румънската партия в селото спада. Ника е последван от няколко учители, които се задържат само седмици. Чанта е малтретиран, а Суфлери е почти удушен. Едва в 1898 година люмничанинът [[Гоно Мегин]] (Гона Мегя) премества училището в къщата си и стабилизира институцията. Той служи като учител в продължение на четири години, първоначално подпомаган от Николае Марку, а по-късно сам. В 1902 година обаче е арестуван за революционна дейност и осъден на 10 години затвор. Наследява го [[Константин Ное]] в учебната 1902/1903 година, завършил Битолския румънски лицей. В началото на годината в селото пристига военна част и окупира училищната сграда, в която е настанено гръцкото училище. Така в румънското училище се събират повече от 100 ученици. След три месеца броят на момчетата и момичетата в румънското училище става толкова голям, че е изпратен помощен учител Н. Теохаряну, дотогава учител в Крушево. Владиката [[Йоаникий Маргаритиадис|Йоаникий Мъгленски]] набеждава Ное, че на едно от училищните тържества е призовавал към бунт, Ное е арестуван и разпитван, но завършва годината през юни. В началото на следващата година румънското училище отново отваря врати в общинското училище, тъй като войската напуска. В селото свещениците започват да служат на румънски. През ноември 1904 година обаче българска чета се сблъсква с османски войски между Ошин и Люмница, няколко войници са убити, а други пленени и пуснати. Това дава възможност на гърците да наклеветят румънските лидери в двете села и да ги обвинят в революционна дейност. Арестувани са двамата учители заедно с Гоно Мегин, свещениците и всички по видни румънци от Люмница и Ошин. След разпити няколко от тях са оправдани, но по-голяматаа част, включиетолно Ное, са държани 8 месеца в затвора, а Мегин осъден за втори път на 10 години затвор заедно с трима негови съграждани и 16 други румънци от Ошин и заточени в Бодрум кале. След това училището е поето от Ташку Люга, а в църквата продължава да се служи на румънски. Гъркомани остават само двамата учители и един свещеник и роднините им и се черкуват в малък паракликс, като гръцко училище няма.<ref name="Meglenoromânii">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://meglenoromanii.wordpress.com/2014/05/30/anexa-no-13-istoricul-scoalelor-a-trei-comune-din-meglenia-de-scriitorul-macedonean-c-noe/ | заглавие = ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe | достъп_дата = 27 януари 2021 г | фамилно_име = Constantin | първо_име = Noe | автор_препратка = Константин Ное | съавтори = | дата = 1906 | труд = | издател = Meglenoromânii | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = ro }}</ref><ref name="Minda 77">{{cite book | title = Meglenoromânii : Studiu istoric | last = Minda | first = Theodor | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2017 | edition = | publisher = Editura Societăţii Culturale Aromâne | location = Bucureşti | isbn = 978-606-93092-2-3 | doi = | pages = 77 | url = https://banatulsarbesc1.files.wordpress.com/2018/04/meglenoromanii_editura.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ro }}</ref>
 
Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Любница (Lioubnitza)'' има 540 власи и в селото има влашко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194 – 195.</ref>