Разлика между версии на „Комета“

редакция и добавки, до Орбитални характеристики.
(редакция и добавки, до Орбитални характеристики.)
'''Кометата''' ({{lang|grc|κομήτης|komḗtēs}} – с коса, космат) е малък [[астрономически обект]] в [[Слънчевата система]], подобна на [[астероид]], но съставена предимно от [[лед]] ([[въглероден диоксид]], [[метан]] и [[вода]]), прах, скални частици и примеси от различни [[минерал]]и.
 
Поради тази причина понякога кометите биват наричани „топки от мръсен сняг“. Когато е достатъчно близо до [[Слънце]]то, показва видима [[кома (астрономия)|кома]] (тънка, размита, временна [[атмосфера]]), а понякога и [[опашка (комета)|опашка]]. Тези явления се дължат на въздействието на слънчевата радиация и [[слънчев вятър|слънчевия вятър]] върху ядрото[[ядро (комета)|ядро]]то на кометата.
 
Кометите се движат като правило по [[ексцентрицитет|високоексцентрични]] елиптични [[орбита|орбити]], чийто [[афелий]] често лежи отвъд орбитата на [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]]. Имат широк спектър на орбитални периоди, вариращи от няколко години до стотици хиляди години. Тези с малък период произхождат от [[Пояс на Кайпер|Пояса на Кайпер]], или свързания с него разпръснат[[Разреден диск]], който се намира отвъд орбитата на [[Нептун (планета)|Нептун]]. Тези с по-дълъг период произхождат от [[облак на Оорт|облака на Оорт]] – сферичен облак от ледени тела във външната Слънчева система, където [[температура|температурите]] са достатъчно ниски, дапоради позволят съществуването накоето водата, [[метан]]аът и въглеродниявъглеродният диоскид са в твърдо [[агрегатно състояние]]. Някои комети след многократни преминавания през вътрешната част на [[Слънчева система|Слънчевата система]] загубват външния си слой от летливи елементи и в някои отношения са неотличими от [[астероид]]иите.
 
Редки комети с хиперболични орбити минават веднъж през вътрешната част на Слънчевата система, след което биват изхвърляни в междузвездното пространство. Такава е например кометата C/2019 Борисов с ексцентрицитет е > 3, преквалифицирана по-късно като междузвезден обект [[2I/Борисов]].
 
Кометите са наблюдавани още от древни времена и традиционно се считат за лошо знамение.
=== Кома и опашка ===
[[Файл:Cometorbit.png|мини|350п|Диаграма, илюстрираща [[орбита]]та на кометите. Когато наближат [[слънце]]то, те образуват две видими опашки – [[прах]]ова и [[газ]]ова.]]
За кометите се смята, че произхождат от облака на Оорт и че навлизат във вътрешните части на Слънчевата система след гравитационни въздействия на външни обекти, например съседните [[звезда|звезди]]. Когато дадена комета се приближи достатъчно към Слънцето, нейните външни слоеве започват да се изпаряват под въздействието на неговото лъчение. Потоците от газ и прах формират гигантска по размери, разредена атмосфера около [[ядро (комета)|ядрото]] на кометата, наречена [[кома (астрономия)|кома]], която гравитационно е слабо свързана с ядрото.
 
Слънчевата радиация и слънчевият вятър пораждат [[опашка (комета)|опашката]] на кометата. Тази опашка винаги сочи в посока обратна на Слънцето. Отделените газове и прах следват отличаващи се траектории, тъй като газовете се влияят по-силно от слънчевия вятър и биват издухвани директно в посока обратна на Слънцето, за разлика от праха, който в голямата си част остава по орбитата на кометата. Ядрото на кометата рядко е по-голямо от 50 km, но кометатаразмерът на комата може да бъде с размери сравнимисравним с тезитози на Слънцето. Кометната опашка може да се простира до 1 [[Астрономическа единица|АЕ]].
 
Комата и опашката могат да бъдат наблюдавани от [[Земя]]та, когато кометата се приближи към Слънцето и ги освети. ПрахаПрахът също свети заради [[йонизация]]. Повечето комети са твърде бледи и могат да бъдат наблюдавани само с [[телескоп]], но в рамките на едно десетилитие имасе няколко,появяват коитои да саняколко достатъчно ярки, закоито могат да се наблюдават с невъоръжено око.
 
=== Ядро ===
[[Файл:Comet Hartley 2.jpg|190px|мини|ляво|Ядрото на комета 103P/Хартли]]
Ядрата на кометите са сред най-слабо отразяващите известни тела в Слънчевата система. Космическата сонда „[[Джото (мисия)|Джото]]“ (1986) разкрива, че ядрото на [[Халеева комета|Халеевата комета]] отразява само около 4% от светлината, която попада на повърхността ѝ. За сравнение, [[асфалт]]ът отразява 7% от светлината. Сондата [[Дийп Спейс 1]] (1998) открива, че ядрото на кометата [[19P/Борели]] отразява само 2,4% до 3,0% от светлината.
 
Размерите на ядрата на кометите са в диапазона от около 100 метра до повече от 40 километра в [[диаметър]]. Те са съставени от скални елементи, прах, лед и замразени газове като [[въглероден оксид]], въглероден диоксид, метан и [[амоняк]]<ref> {{cite journal | title = Making a comet nucleus | journal = Astronomy and Astrophysics | date = 1998 | first = J. M. | last = Greenberg | volume = 330 | pages = 375 – 380| id = | url=http://articles.adsabs.harvard.edu/full/1998A%26A...330..375G | accessdate = 2 юли 2012|bibcode = 1998A&A...330..375G }}</ref>. Кометите също съдържат различни органични съединения – могат да включват [[метанол]], [[циановодород]], [[формалдехид]], [[етанол]] и [[етан]], а може би и по-сложни молекули като дълговерижни [[въглеводород]]и и [[аминокиселина|аминокиселини]]<ref>
{{cite web
|last=Meech |first=M.
}}</ref>. Поради малката си маса те не стават сферични под собствената си [[гравитация]], а имат неправилна форма.
 
Предполага се, че сложните [[органични съединения]], чиито [[молекула|молекули]] са тежки, са останали на повърхността, след като подпо-леките действието на слънчевата радиациямолекули са се изпарили по-лекитепод молекулидействие на слънчевата радиация. Така ядрото на кометата прилича по-скоро на топка от суров [[петрол]] или [[мазут]]. Ниското [[албедо]] на ядрото спомага за изпарението на летливите елементи.
 
През [[1996]] г. са открити комети, излъчващи [[рентгенови лъчи]]<ref>[http://heasarc.gsfc.nasa.gov/docs/rosat/hyakutake.html First X-Rays from a Comet Discovered]</ref>, вероятно породени от [[йонизация]]та на кометната атмосфера и слънчевия вятър.
 
== Орбитални характеристики ==