Уикипедия

Българи: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Допълнение, разширение, редактиране, източници.
Допълнение, разширение, редактиране, източници.
Ред 5:
| брой = 7 – 8 милиона <ref>{{cite web | last = Lewis| first = M. Paul (ed.) | year = 2013| url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=bul | title = Bulgarian | work = Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 7 декември 2013 | ref = harv}}</ref>
| по_места = {{България}}:<br>5 664 624 <small>(2011)</small> <ref>[http://www.nsi.bg/EPDOCS/Census2011final.pdf PDF], от сайта на НСИ</ref><ref>[http://www.dnes.bg/stranata/2011/07/27/eksperti-po-demografiia-osporiha-prebroiavaneto.125031 www.dnes.bg]</ref><br>
{{Украйна}}: 204 600 <small>(2001)</small><ref>[http://web.archive.org/web/20120714022654/http://www.mfa.bg/bg/69/pages/view/2035 Министерство на външните работи. Българска общност. Посолство на Република България Киев, Украйна], посетен на 4 август 2013</ref><ref>[http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2098 www.parliament.bg]</ref> ; 600 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа">[https://www.24chasa.bg/ Вестник „24 часа“], 4 април 2020, посетен на 3 януари 2021.</ref><br>
{{Германия}}: <br>93 889 – 100 000 <small>(2011)</small> <ref>[https://www.destatis.de/DE/Publikationen/Thematisch/Bevoelkerung/MigrationIntegration/AuslaendBevoelkerung2010200117004.pdf?__blob=publicationFile www.destatis.de]</ref><ref>[http://yurukov.net/blog/2012/03/14/kolko-sa-balgarite-v-germaniq/ yurukov.net]</ref>;<br>
416 000 <small>(2019)</small> <ref name="24 часа"></ref><br>
Ред 111:
== Антропологични и ДНК проучвания ==
{{основна|Генетични проучвания на българите}}
[[File:A genetic atlas of human admixture history - East Europe II and Mediterranean.png|мини|ляво|upright=1.25|Принос на отделни исторически донорски групи, които са послужили за първоизточници на произхода на днешните европейските народи според Hellenthal et al, 2014. Българите са изобразени на първия стълб. Червеният и виолетовият цвят сае отъждествени от авторите със северноевропейско и основно с праславянско влияние (55 %), виолетовият цвят – със западноевропейско влияние (4 %), а светлосиният цвят – със средиземноморско и евентуално протоелинско влияние (41 %). <ref>{{cite web |work=A genetic atlas of human admixture history |title=Companion website for „A genetic atlas of human admixture history“, Hellenthal et al, Science (2014) |url=http://admixturemap.paintmychromosomes.com/}}<br>
{{cite journal |last1=Hellenthal |first1=Garrett |last2=Busby |first2=George B.J. |last3=Band |first3=Gavin |last4=Wilson |first4=James F. |last5=Capelli |first5=Cristian |last6=Falush |first6=Daniel |last7=Myers |first7=Simon |title=A Genetic Atlas of Human Admixture History |journal=[[Science (journal)|Science]] |date=14 February 2014 |volume=343 |issue=6172 |pages=747 – 751 |doi=10.1126/science.1243518 |issn=0036 – 8075}}<br>
{{cite web |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/bin/NIHMS60579-supplement-Supplementary_Material.pdf |title=Supplementary Material for „A genetic atlas of human admixture history“ |pages=76, 96, 99, 103 |quote=S7.6 „East Europe“: Разликата между анализите „Източна Европа I“ и „Източна Европа II“ е, че последният анализ включва полския като потенциална донорска популация. Полският език беше включен в този анализ, за ​​да отрази славянския език, говорещ група източници. обикновено наричан славянска експанзия) в този регион по подобно време, може би свързано с разселване, причинено от евразийските степни нашественици (38; 58). При този сценарий северният източник във второто събитие може да представлява ДНК от славяноезични мигранти (извадковите славяноезични групи са изключени от донори в анализа на Източна Европа I). За да проверим съгласуваността с това, пребоядисахме тези популации, добавяйки полския като единна славяноезична донорска група (анализ „Източна Европа II“; вж. Бележка S7.6) и по този начин те до голяма степен замениха оригиналния северноевропейски компонент ( Фигура S21), въпреки че отбелязваме, че две близки популации, Беларус и Литва, са еднакво често изведени като източници в нашия първоначален анализ (Таблица S12). Извън тези шест популации едновременно събитие (910 пр.н.е., 95% CI: 720-1140 пр. Н. Е.) Се наблюдава в южните съседни гърци, между източници, представени от множество съседни средиземноморски народи (63 %) и полските (37 %) , което предполага силно и ранно въздействие на славянските експанзии в Гърция, предмет на неотдавнашен дебат (37). Тези споделени сигнали, които намираме в източноевропейските групи, биха могли да обяснят скорошно наблюдение на излишък от споделяне на IBD между подобни групи, включително Гърция, който е датиран в широк диапазон преди 1000 и 2000 години }}</ref>]]
{{cite web |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/bin/NIHMS60579-supplement-Supplementary_Material.pdf |title=Supplementary Material for „A genetic atlas of human admixture history“ |pages=76, 96, 99, 103 |quote=S7.6 „East Europe“: The difference between the 'East Europe I' and 'East Europe II' analyses is that the latter analysis included the Polish as a potential donor population. The Polish were included in this analysis to reflect a Slavic language speaking source group." "We speculate that the second event seen in our six Eastern Europe populations between northern European and southern European ancestral sources may correspond to the expansion of Slavic language speaking groups (commonly referred to as the Slavic expansion) across this region at a similar time, perhaps related to displacement caused by the Eurasian steppe invaders (38; 58). Under this scenario, the northerly source in the second event might represent DNA from Slavic-speaking migrants (sampled Slavic-speaking groups are excluded from being donors in the East Europe I analysis). To test consistency with this, we repainted these populations adding the Polish as a single Slavic-speaking donor group („East Europe II“ analysis; see Note S7.6) and, in doing so, they largely replaced the original North European component (Figure S21), although we note that two nearby populations, Belarus and Lithuania, are equally often inferred as sources in our original analysis (Table S12). Outside these six populations, an admixture event at the same time (910CE, 95% CI:720-1140CE) is seen in the southerly neighboring Greeks, between sources represented by multiple neighboring Mediterranean peoples (63%) and the Polish (37%), suggesting a strong and early impact of the Slavic expansions in Greece, a subject of recent debate (37). These shared signals we find across East European groups could explain a recent observation of an excess of IBD sharing among similar groups, including Greece, that was dated to a wide range between 1,000 and 2,000 years ago (37)}}</ref>]]
Според остарели [[раса|расови]] квалификации на антрополози от 20 век, българите са народ от преобладаващ алпийски, динарски или средиземноморски расов тип. Според национално проучване на П. Боев най-разпространен е средиземноморският тип, следван от северните (нордически и балтийски), а понтийският, динарският и алпийският са по-редки. Според него средиземноморският тип се среща се главно в [[Тракия]] и по [[Черноморие]]то. Северните антропологични типове се срещат навсякъде из страната, като са представени с два подтипа: западнобалтийският и източнобалтийски. Понтийският тип най-често се среща в Североизточна [[България]]. Динарският антропологичен тип в най-голям процент се среща в планините на Западна България и [[Родопи]]те. Aлпийският антропологичен тип се среща в България в малък процент. Монголоидни белези се срещат в Североизточна България, в [[Кърджали (област)|Кърджалийско]] и в [[Шоплук]]а.
 
Ред 119:
 
След развитието на [[популационна генетика|популационната генетика]] през 21 век започват изследвания на българския [[ДНК]]-профил. Установено е, че той се доближава до този, описан при повечето европейски популации. Българският генетичен фонд носи следи от постледникова реколонизация от различни убежища, както и от експанзията на неолитните земеделци от [[Близък Изток|Близкия изток]]. Според резултатите от анализа на [[Y-ДНК]] и [[мтДНК]], българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основното ядро. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани с някои балкански популации ([[Македонци (нация)|македонци]], [[сърби]], [[румънци]], [[черногорци]]) отколкото с останалите европейци. Според автозомни анализи,<ref>Genetic Heritage of the Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data, Alena Kushniarevich et al. 2 септември 2015; doi:10.1371/journal.pone.0135820</ref> съседните [[гърци]] имат по-голяма генетическа дистанция спрямо българите отколкото народи като [[чехи]] и [[словаци]], а съседните [[турци]] още по-голяма. Според различни митохондриални анализи българите са най-сходни с [[поляци]], чехи или [[унгарци]]. Генетичните тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство или различие географската близост, съответно – географските бариери, докато употребата на сходен език в случая с българите има по-малко значение.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12713147 Five polymorphisms of the apolipoprotein B gene in healthy Bulgarians.Department of Chemistry and Biochemistry, Medical University of Sofia, Bulgaria.PMID: 12713147]</ref><ref>[http://www.springerlink.com/content/8300nn2q37527183/ Bulgarian Bone Marrow Donors Registry—past and future directions – Asen Zlatev, Milena Ivanova, Snejina Michailova, Anastasia Mihaylova and Elissaveta Naumova, Central Laboratory of Clinical Immunology, University Hospital „Alexandrovska“, Sofia, Bulgaria, Published online: 2 June 2007]</ref><ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/sites/entrez?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8835097&dopt=AbstractPlus From Asia to Europe: mitochondrial DNA sequence variability in Bulgarians and Turks. Ann Hum Gen.1996.Jan;60 (Pt 1):35 – 49.]</ref><ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12542743&dopt=Abstract HLA polymorphism in Bulgarians defined by high-resolution typing methods in comparison with other populations].</ref><ref>[http://doi.org/10.1034/j.1399-0039.2001.057003208.x Distributions of HLA class I alleles and haplotypes in Bulgarians – contribution to understanding the origin of the population. M. Ivanova, P. Spassova, A. Michailova, E. Naumova. Division of Clinical and Transplantation Immunology, Medical University, Sofia, Bulgaria].</ref>
 
Български генетици, изследвали митохондриалните хаплогрупи на 13 души от три некропола в България, живели през 8-10 век, разкриват генетично сходство между древните и съвременните българи. Митохондриалните хаплогрупи, подобни на древните български, се срещат в съвременните европейски и западноевразийски популации. <ref>{{Статья|автор=D Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov|заглавие=Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians|ссылка=https://digitalcommons.wayne.edu/humbiol_preprints/69|издание=Human Biology Open Access Pre-Prints|год=2015-03-02}}</ref> Митохондриалната хаплогрупа H, която има честота 41,9 % сред съвременните българи, е открита в 7 от 13 прабългарски проби. Голямо представително проучване на съществуващи мъжки линии в България показа, че хаплогрупите C, N и Q, характерни за популациите на Алтай и Централна Азия, присъстват с незначителна честота от едва 1,5 % <ref name="ChobanovStamov" />. Най-често срещаните подкладове на Y-хромозомни хаплогрупи сред българите са I2a1b-M423 (20,2 %), E1b1b1a1b-V13 (18,1 %), R1a1a-M17 / M198 (10,0 %), R1a1a1b1-M458 (7,5 %), R1b23a (5,2 %), I1-M253 (4,3 %), J2b2-M241 (3,8 %), J2a-M530 (2,4 %), E1b1b1c1-M34 (1,9 %), G2a2b2a1b-L497 (1,9 %), J2a1-Page55 * ( 1,7 %), T1a-M70 (1,6 %). <ref name="ChobanovStamov">''Todor Chobanov, Svetoslav Stamov''. [https://www.biorxiv.org/content/10.1101/687384v2 Genetic evidence suggests relationship between contemporary Bulgarian population and Iron Age steppe dwellers from Pontic-Caspian steppe], 2019</ref>
 
== Създаване на българската народност ==
Line 154 ⟶ 156:
Българска литература наричаме българската национална литература създадена и писана на български език, през периодите старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, между двете войни, литература след Втората световна война – период на комунистическата реалистическа литература, модерна или най-нова литература след 1989 година (в някои случаи можем да я наречем постмодерна литература).
[[Файл:Gdulka-bow copy.jpg|240px|мини|[[Гъдулка]]]]
[[Файл:Typan.jpg|240px|мини|Българче бие [[тъпан]] на [[Празник на розата|Празника на розата]] в гр. [[Казанлък]],<br> [[Тракия|Тракийска фолклорна област]].]]
[[Файл:Bulgarian Folklore Dance.JPG|240px|мини|Български момичета, играещи български народни танци в традиционни носии в гр. [[Костинброд]],<br> [[Шопска фолклорна област]].]]
 
=== Музика ===
Line 183 ⟶ 186:
=== Изкуство ===
{{Основна|Българско изкуство}}
Българското изкуство се отнася до всички форми на изкуство, правени в България и от български художници, също и в други точки на света.
 
Най-ранните прояви на изкуство по българските земи датират от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. Има останки от произведения на изкуството от старогръцката епоха (VIII-VII век пр. н.е.), римската епоха (ΙΙΙ век пр. н.е.) и късната античност.
 
Българското изкуство има различни периоди на своето развитие. Негови предшественици, които го повлияват, са тракийските мозайки и изображения, златни накити и съдове и пр. Следват периодът на средновековното християнско изкуство, което е почти изцяло фокусирано върху иконостасните изображения, светските художествени изображения от Възраждането, изкуството след Освобождението, социалистическият реализъм в изкуството и съвременното българско изкуство.
=== Архитектура ===
{{Основна|Българска архитектура}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българи“.