Режим на пълномощията: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
Dimitrovw (беседа | приноси)
Ред 4:
== Държавен преврат от 27 април 1881 ==
=== Мотиви ===
От възкачването си на престола през 1879 княз Александър Батенберг е в обтегнати отношения с [[Либералната партия]], която държи на парламентарната система, заложена в [[Търновската конституция]], за сметка на монархическата власт. След две поредни изборни победи на либералите и разпускането на [[I Обикновено народно събрание|Първото обикновено народно събрание]] обаче той е принуден да им предостави властта през март 1880 година. Неколкократните му постъпки за суспендиране на конституцията не срещат подкрепа от Русия, която има годподстващогосподстващо влияние над Княжеството. Руското становище се променя едва след убийството на цар [[Александър II (Русия)|Александър II]] от [[Народна воля (организация)|народоволци]] през март 1881. Новият руски цар, [[Александър III (Русия)|Александър III]], повежда реакционна политика у дома и фаворизира аналогичен обрат на политиката в България.{{hrf|Стателова|1999|19-20, 26-27}}
 
Основен вътрешен поддръжник на княжеските амбиции и идеолог на едноличния му режим е [[Консервативната партия]] в лицето на [[Константин Стоилов]] и [[Димитър Греков]]. В програмни документи от 1881-1882 година те развиват визията за централизирана власт, която дължи силата си на ограничаването на народното представителство, сдруженията и другите граждански свободи и се опира на управляваща партия, обвързана с чиновническия апарат и стопанския елит на страната.{{hrf|Димитров|1972|96-97, 141-142}}