Монашество: Разлика между версии

През първите два века от съществуването на християнството някои християни живели като отшелници в отдалечени безлюдни местности, посвещавайки се на молитви и [[аскетизъм]]. През 269 г. египетския отшелник от Тива Антоний създал братство на християни отшелници, което станал образ на бъдещите монашески обители-лаври. Примерът му бил последван от [[Сирия]], [[Палестина]], [[Мала Азия]], [[Европа]]. Неговият последовател египетският монах [[Пахомий]] организирал първото монашеско общежитие – [[манастир]] (киновия) и създал първият негов устав, създал основа на всички известни по-късно манастирски устави. Неговото начинание бързо се разрастналоразраснало в много страни, където впоследствие били създадени мъжки и женски манастири.

На Запад сред монасите се обособили групи, наречени ордени, които следвали свои правила и начин на живот. Най-старият монашески орден – [[Бенедиктински орден|Бенедиктинският]] – е основан през 530 г. в [[Монтекасиноабатство Монте Касино]], [[Южна Италия]] от Свсв. [[Бенедикт Нурсийски]]. Уставът на ордена повелявал пълно въздържание, отказ от имущество и удоволствия, послушание, седем задължителни молитви на [[денонощие]]. На монасите се предписвало мълчание вечер с цел празните разговори да не ги отвличат от мисълта за Бога. Бенедиктинският орден има изключителни заслуги за прехода на Западна Европа от Античността към Средновековието. Монасите изкореняват непроходимите тогава гори, пресушават блатата, занимават се със земеделие, животновъдство, занаяти, превеждат, преписват и разпространяват книги.

Близо пет века по късно през 910 г. е създадена конгрегацията в [[абатство Клюни]], [[Франция]]. Тя се превърнала в средище на реформата срещу злоупотребите с пари и власт сред духовенството, където се зародило т. нар. [[Клюнийска реформа|клюнийско движение]] за реформа, чиято цел била да се засили ролята на църквата и да се постигне нейната независимост от власттасветската власт на [[императориимператор]]и, [[кралекрал]]е и [[херцозифеодал]]и. Последователите му се борели за издигане на престижа на [[Папство|папската институция]].

През 1059 г. на специален събор в Рим те успели да наложат избора на папата да стане без намесата на светската власт. От монасите клюнийци се изисквало да спазват строг аскетизъмиаскетизъм и да се занимават с книжовност. Те създали много училища и библиотеки. През 1115 г. в [[абатство Сито]], близо до Дижон, бил основан [[Цистерианци|Орденът на цистерианците]], които добавили към устава на Свсв. Бенедикт още по-строги правила. През 1209 г. Свсв. [[Франциск от Асизи]] създал [[Францисканския орден]], а през 1216 г. по искане на папата, който се стремял към все по-голяма власт, в [[Тулуза]] бил основан [[ДоминиканскияДоминикански орден|Доминиканският орден]] – на „проповядващите братя“. Той бил първият орден на странстващи проповедници.