Множествена склероза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор |
м Премахнати редакции на 87.227.221.159 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 1:
{{Болест
| Име = Множествена склероза
| Картинка = MS Demyelinisation CD68 10xv2.jpg
| Описание = Демиелинизация при МС. Оцветяване за [[CD68]] тъкан показва наличие на [[макрофаг]]и в областта на лезията. Увеличение 1:100
| МКБ10 = [http://apps.who.int/classifications/icd10/browse/2010/en#/G35-G37 G35-G37]{{Br}} '''G35 Множествена склероза'''{{Br}}'''G36 Друга форма на остра дисеминирана демиелинизация'''{{Br}} G36.0 Оптиконевромиелит, болест на Девик{{Br}}G36.1 Остър и подостър хеморагичен левкоенцефалит [болест на Hurst]{{Br}}G36.8 Друга уточнена форма на остра дисеминирана демиелинизация{{Br}}G36.9 Остра дисеминирана демиелинизация, неуточнена{{Br}}'''G37 Други демиелинизиращи болести на централната нервна система'''{{Br}}G37.0 Дифузна склероза{{Br}}G37.1 Централна демиелинизация на corpus callosum{{Br}}G37.2 Централна понтинна миелинолиза{{Br}}G37.3 Остър трансверзален миелит при демиелинизираща болест на централната нервна система{{Br}}G37.4 Подостър некротизиращ миелит{{Br}}G37.5 Концентрична склероза на Бало{{Br}}G37.8 Други уточнени демиелинизиращи болести на централната нервна система{{Br}}G37.9 Демиелинизираща болест на централната нервна система, неуточнена
| МКБ9 = {{ICD9|340}}
| МКБО = 126200
}}
'''Множествената склероза''' (''Encephalomyelitis disseminata'', известна още и като ''Дисиминативна склероза'' или съкратено МС) е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично [[заболяване]] с неизяснена [[етиология]] и вероятна [[Генетична обремененост|генетична предразположеност]]. Като ключов фактор в развитието ѝ могат да бъдат факторите на околната среда и инфекциозни причинители. МС засяга мастната [[миелин]]ова обвивка на [[аксон]]ите на човешкия [[главен мозък|главен]] и [[гръбначен мозък]]. Това причинява демиелинизация и образуването на лезии в мозъка, което води до широк спектър от признаци и [[симптом]]и.<ref name="pmid18970977">{{cite journal
|author=Compston A, Coles A
|title=Multiple sclerosis
|journal=Lancet
|volume=372
|issue=9648
|pages=1502 – 17
|year=2008
|month=Октомври
|pmid=18970977
|doi=10.1016/S0140-6736(08)61620-7
|url=
}}</ref> Заболяването се развива най-често в ранните години на [[полова зрялост|зрелостта]], като се среща по-често при жените.<ref name="pmid18970977"/> Разпространението му варира в широки граници между 2 до 150 болни на 100 000 души.<ref name="pmid11603614">{{cite journal
|author=Rosati G
|title=The prevalence of multiple sclerosis in the world: an update
|journal=Neurol. Sci.
|volume=22
|issue=2
|pages=117 – 39
|year=2001
|month=Април
|pmid=11603614
|doi=10.1007/s100720170011
}}</ref> МС е описана за първи път през [[1868]] г. от [[Жан Шарко]].<ref name="Charcot1">{{cite journal |author=Clanet M |title=Jean-Martin Charcot. 1825 to 1893 |journal=Int MS J |volume=15 |issue=2 |pages=59 – 61 |year=2008 |month=Юни |pmid=18782501 |url= http://www.msforum.net/Site/ViewPDF/ViewPDF.aspx?ArticleID=E80DC748-5048-4BD2-9393-18BCAE0A1514&doctype=Article |format=PDF}}<br />* {{cite journal |author=Charcot, J. |year=1868 |title=Histologie de la sclerose en plaques |journal=Gazette des hopitaux, Paris |volume=41 |pages=554 – 5 }}</ref>
Множествената склероза засяга способността на [[неврон|нервните клетки]] на главния и гръбначния мозък да комуникират помежду си. Нервните клетки комуникират като си изпращат електрически сигнали наречени потенциал на действие по своите дълги израстъци наречени [[аксон]]и, които са обгърнати от изолираща субстанция – миелин. При МС собствената [[имунна система]] атакува и унищожава миелиновото покритие. Когато миелинът бъде загубен, аксоните не могат да провеждат ефективно сигналите.<ref name="pmid11955556">{{cite journal
|author=Compston A, Coles A
|title=Multiple sclerosis
|journal=Lancet
|volume=359
|issue=9313
|pages=1221 – 31
|year=2002
|month=Април
|pmid=11955556
|doi=10.1016/S0140-6736(02)08220-X
}}</ref> Името ''Multiple sclerosis'' идва от склеротирането (образуването на плаки или лезии) в [[главен мозък#Бяло мозъчно вещество|бялото мозъчно вещество]] на главния и гръбначния мозък, което е изградено предимно от миелин.<ref name="Charcot1"/> Въпреки обширните познания за протичането и прогресирането на заболяването, пусковият механизъм остава неизвестен. Различни теории предлагат като причини генетичната предиспозиция или [[инфекция]], както и влиянието на рискови фактори от обкръжаващата среда.<ref name="pmid11955556"/><ref name="pmid17444504">{{cite journal
|author=Ascherio A, Munger KL
|title=Environmental risk factors for multiple sclerosis. Part I: the role of infection
|journal=Ann. Neurol.
|volume=61
|issue=4
|pages=288 – 99
|year=2007
|month=Април
|pmid=17444504
|doi=10.1002/ana.21117
}}</ref>
Почти всички неврологични симптоми могат да съпровождат заболяването, като често се стига до физическа и ментална инвалидизация.<ref name="pmid11955556"/> МС има няколко форми. Новите симптоми се появяват като дискретни атаки (пристъпна форма) или бавно се натрупват с времето (прогресивна форма).<ref name="pmid8780061">{{cite journal
|author=[[Fred D. Lublin|Lublin FD]], Reingold SC
|title=Defining the clinical course of multiple sclerosis: results of an international survey. National Multiple Sclerosis Society (USA) Advisory Committee on Clinical Trials of New Agents in Multiple Sclerosis
|journal=Neurology
|volume=46
|issue=4
|pages=907 – 11
|year=1996
|month=Април
|pmid=8780061
}}</ref> В периодите между пристъпите симптомите може да изчезват напълно, но често се явяват трайни неврологични проблеми, особено с напредване на болестта.<ref name="pmid8780061"/>
Не съществува познато [[лекарство]] за множествена склероза. Лечението е насочено към възстановяване на функциите след пристъп, превенция от нови пристъпи и предотвратяване на трайната инвалидизация.<ref name="pmid11955556"/> Медикаментите използвани за лечение на МС могат да имат негативен ефект или да са слабо поносими от пациентите. Въпреки липсата на подкрепящи научни изследвания, много от заболелите се насочват към алтернативни методи на лечение. Трудно е да се прави [[Медицинска прогноза|прогноза]]. Тя зависи от формата на заболяването, индивидуалните характеристики и особености на болния, от началните симптоми, както и от степента и темпа на развитие и инвалидизация.<ref name="pmid8017890">{{cite journal
|author=Weinshenker BG
|title=Natural history of multiple sclerosis
|journal=Ann. Neurol.
|volume=36
|issue=Suppl
|pages=S6–11
|year=1994
|pmid=8017890
|doi=10.1002/ana.410360704
}}</ref> Средната продължителност на живот при засегнатите пациенти е с 5 до 10 години по-ниска от останалата част на населението.<ref name="pmid18970977"/>
== Класификация ==
[[Файл:Ms progression types bg.png|мини|500px|Развитие при различните форми на МС]]
Съществуват няколко вида или модела на прогресиране на множествената склероза. Определянето на вида ѝ се базира на последните тенденции в развитието на болестта и се използва за прогнозиране на бъдещото развитие. То е важно не само за прогнозирането, но и за
# Пристъпно-ремитентна;
# Вторично прогресивна;
Line 78 ⟶ 157:
Заболеваемостта представлява количеството нови случаи на определен брой хора за даден период от време (обикновено нови случаи на сто хиляди души за една година).
Разпространението представлява общия брой болни в популацията в даден момент. Зависи не само от количеството нови случаи, но и от степента на преживяемост и [[миграция]]та на засегнатите индивиди. МС има разпространение, което силно варира, 2 до 150 на 100 000, в зависимост от държавата и спецификите на популацията.<ref name="pmid11603614"
|author=Kurtzke JF
|title=Epidemiologic evidence for multiple sclerosis as an infection
Line 90 ⟶ 169:
|pmc=358295
|url=http://cmr.asm.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=8269393
}}</ref> и са довели до създаването на различни теории за етиологията на болестта.<ref name="pmid17444504"
|author=Marrie RA
|title=Environmental risk factors in multiple sclerosis aetiology
Line 159 ⟶ 238:
}}</ref>
Рискът за развитие на заболяването е по-висок при роднини на болни, в сравнение с общата популация, особено в случаите, когато става въпрос за брат/сестра, родители или деца.<ref name="pmid11955556"
Изглежда МС е по-разпространена при определени етнически групи, най-вече от [[Европеидна раса|европеидната раса]].<ref>{{Cite web
Line 448 ⟶ 527:
}}]]
Прогнозата (очакваното бъдещо развитие на болестта) при засегнати от МС зависи от формата на заболяването, както и от пола, възрастта, началните симптоми и степента на инвалидизация на пациентите.<ref name="pmid8017890"
Женски пол, пристъпно-ремитентна форма, възпаление на очния нерв или сензорни симптоми в началото, малко на брой рецидиви през началните години и ранна възраст на заболяване са свързани с по-благоприятна прогноза.<ref name="pmid8017890"/><ref name="pmid3495637">{{cite journal
Line 602 ⟶ 681:
[[Файл:Carswell-Multiple Sclerosis2.jpg|мини|upright|Рисунка от книга на Карслуол, изобразяваща лезии в мозъчния ствол и гръбначния мозък (1838)]]
Френският [[невролог]] [[Жан Шарко]] ([[1825]] – [[1893]]) е първият, който разпознава множествената склероза като отделно заболяване през [[1868]] г.<ref name="pmid3066846"/> Осланяйки се на предишни съобщения, както и на собствените си клинични и физиологични наблюдения, Шарко нарекъл новата болест ''sclerose en plaques''. Трите симптома на МС известни днес като триадата на Шарко са нистагмус, тремор и телеграфна реч, макар че те съвсем не са уникални за МС. Шарко забелязва и промените в когнитивните способности на пациентите си, като ги описва като „със значително отслабена памет“ и „бавно схващащи“.<ref name="Charcot1"
Още преди Шарко, Роберт Карсуел ([[1793]] – [[1857]]), британски професор по [[патология]] и Жан Крьовел ([[1791]] – [[1873]]), френски професор по патоанатомия, са описали и илюстрирали много от клиничните особености на болестта, но не успяват да я идентифицират като отделно заболяване.<ref name="pmid3066846">{{cite journal
| |||