Борис Карамфилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Редакция без резюме
Ред 14:
 
== Биография ==
Роден е на 22 или 26 юни 1922 година<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3829---230--20--1961- Протокол № 230 от 20 септември 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.20]</ref> в [[Скребатно]]. Става член на [[РМС]] от 1940 година, а на [[БКП]] от 1944 година. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война.
 
Служи в Българската армия от 1944 г. Последователно е командир на рота, помощник-командир на дружина, заместник-командир по политическата част на дружина, командир на батальон и бригада. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ и Военната академия на Генералния щаб на [[СССР]].<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 80</ref> Командир на [[Седма мотострелкова дивизия|7-а Мотострелкова дивизия]], [[Първа армия]] и началник на Столичния гарнизон.
 
В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на [[Военно училище|Военното училище]]. От 1961 г. е генерал-майор. Кандидат на военните науки.
Ред 22:
През март 1973 г. като командир на Първа армия ръководи потушаването на бунта на помаците в Благоевграски окръг, които правят опит да създадат сепаратистко движение след като ЦК на БКП приема решение за преименуването на техните мохамедански имена с християнски български.<ref> Електронен сайт Либерален поглед „Отурчиха помаците“ – разказ за създаването на помашко сепаративно движение в Благоевграддски окръг през 1973 г.</ref>.
 
От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана. В това си качесвтокачество ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г.
 
Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в 7, 8 и 9 народни събрания.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 86</ref>. Член на комисията по духовни ценности в 7 народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в 9-о народно събрание. Ръководи строежа на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]].