Фружин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 21:
През [[1425]] г. Фружин участва в похода на влашкия войвода [[Дан II]] и унгарския военачалник [[Филипо Сколари]] срещу османците, при който за кратко е превзета Силистра. През следващата 1426 година Сколари, Дан II и Фружин временно овладяват Видин. След похода Фружин е награден от император [[Сигизмунд Люксембургски]] за проявената храброст в боевете с [[Липова|крепостта „Липа“ (дн. гр. Липова)]], където той се установява, а малко по-късно и с имението „Максонд“ в границите на управляваната от Сигизмунд империя.
През май-юни 1435 г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в [[Албания]], като посланик при възстаналия срещу османците албански владетел [[Георги Арианит|Георги Арианит Комнин]]. Една от причините тази задача да бъде поверена на Фружин е, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, както и че по онова време все още управляват потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] от рода [[Срацимировци]].<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=159 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>.
В кръстоносния поход от [[1444]] г. на [[Владислав III Варненчик]] Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение „Файдаш“, за да финансира експедицията си. След жестокото поражение на кръстоносната армия [[битка при Варна|при Варна]] обаче, при което загива и самият [[Крал на Полша|полско]]-[[Крал на Унгария|унгарски крал]], [[Янош Хуняди]], който възглавява армията наравно с Владислав Варненчик, подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром. Превърнат в изкупителна жертва Фружин в крайна сметка губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през [[1454]] г. са му отнети именията в Максонд и са дарени на северинския бан Яков Понграц.<ref>[https://bulgarianhistory.org/fruzhin-potomci/?fbclid=IwAR0xO2Ewu6NqpPed9Buq-ZLB9QKkbPkYYCAwA8D5nAtaPhqbUryw_Rq3OIs Потомците на Фружин – наследниците на изгубения трон]</ref>
| |||