Разлика между версии на „Георги Арианит“

редакция без резюме
 
На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна южна Албания. За тази победа е поздравен от папа [[Евгений IV]], [[Алфонсо V Арагонски]] и император [[Сигизмунд Люксембургски]], които му обещават помощ.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref> На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река [[Шкумба]], където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен.
 
През май-юни 1435 г. при Арианит идва на дипломатическа мисия българският княз [[Фружин]], който по това време е на служба при император Сигизмунд. На Фружин му е поверена ролята на посланик поради факта, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български език, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, а също така и понеже по онова време все още тези владения се управляват от потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] от рода [[Срацимировци]].<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=159 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>.
 
Въпреки това през август 1443 г. Арианит въстава отново срещу османците, най-вероятно подбуден от папа Евгений IV или провокиран след поражението на Шехабедин паша в районите на [[Елбасан]] и [[Тепелена]]. През 1444 г., когато призовава за кръстоносния поход на християнските сили срещу османците, папа Евгений IV нарича Георги Арианит "най-важен и надежден съюзник", въпреки че той е православен.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref>