Александър III Македонски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 78:
== Цар на Азия ==
[[Файл:Thais calls upon Alexander the Great to put the palace of Persepolis to the torch by G. Simoni.jpg|мини|320px|Александър Македонски пирува с [[хетера|хетери]] в завладения [[Персеполис]]
Ставайки владетел на персийските земи, Александър се променя. Той престава да гледа на персите като на покорен народ и започва да се стреми да изравни победители и победени и да ги съедини в една монархия. Приетите от него мерки отначало включват външните форми като носенето на източни одежди, създаване на [[харем]], персийски придворни церемонии. Александър иска да живее с персите така, както техните предишни царе. Първите оплаквания се появяват към есента на 330 г. пр. Хр. Бойните съратници, привикнали на простота на нравите и дружеските отношения между царе и подчинени, започват да роптаят, отказвайки да приемат източните привички, в частност [[проскинеза]]та – нисък поклон, последван от целуване на краката на царя.
Съюзническата армия е уморена от продължителния поход, войниците искат да се върнат по домовете си и не споделят целта на царя си да стане господар на целия свят. В края на 330 г. пр. Хр. е разкрит заговор против Александър на няколко обикновени войници (известно е само за двама участника). Все пак последствията от неудачния заговор се оказват повече от сериозни, заради междуособните борби в обкръжението на Александър. Един от водещите пълководци, стратега на хетайрите [[Филота]], е обвинен в пасивно съучастие (че е знаел, но не е казал). Даже при мъченията, Филот не се признава за виновен, но е екзекутиран по решение на съда и настояването на другите военачалници. Бащата на Филот, пълководеца [[Парменион]], е убит без съд и без никакви доказателства за вина – само поради нарастващата подозрителност на Александър. По-малко значими войници, за които също така има подозрения, са оправдани.
Този заговор не е последният. През лятото на 327 г. пр. Хр. е разкрит „заговорът на пажовете“ – знатните юноши при македонските царе. Освен непосредствените виновници е убит и [[Калистен]], историк и философ, който единствен се осмелявал да възрази на царя и открито да критикуват новите придворни порядки.
== Поход в Средна Азия (329 – 327 г. пр.н.е.) ==
| |||