Разлика между версии на „Княжество Кастриоти“

→‎История: безсмислено е да се слагат препратки на всяка трета дума, това само натоварва текста
(→‎История: безсмислено е да се слагат препратки на всяка трета дума, това само натоварва текста)
 
== История ==
Гьон Кастриоти се утвърждава за самостоятелен владетел в района на днешна Средна Албания след косовската битка. Неговото [[знаме]] е възприето за [[Национално знаме на Албания|национален флаг]] на днешна Албания. През [[1395]] година завзема [[крепост]]такрепостта [[Круя]] и се обявява за ''[[княз]] на Круя''. Впоследствие завладява още крепости и става господар на Матя, областта Дебър, [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]], Река, [[Черменика]], Урака, Гьонима и планинската област на Тирана (Бенда и Тамадея). Гьон Кастриоти е отбелязан като крупен дарител на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] в [[Света Гора]], заедно с децата си.
 
Гьон Кастриоти е женен за Войслава Трипалда (дъщеря на владетеля на [[Полог]]), от която има пет дъщери и четири мъжки рожби, които са оженени:
* [[Георги Кастриоти]];
 
Първоначално Гьон Кастриоти се противопоставя на [[Баязид I]], но се вижда принуден да са признае за [[васал]], да плаща [[трибут]], и да изпрати четиримата си сина в [[Одрин]], като гаранти за лоялност към османците. Гьон и тримата му братя, ведно с [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], участват като османски васали във военните походи на османския [[султан]].
 
След поражението на Баязид I край [[битка при Анкара|Анкара]], кланакланът Кастриоти възвръща управлението на [[род (общност)|родовите]] си владения. В [[период]]апериода [[1410]]-[[1415]], Круя се управлява от [[династия]]та [[Топия]]. През 1415, османците си възвръщат града.
 
Местни османски владетели на Круя стават Мурат Бей и Али Бей, съответно през 1415 и [[1432]] година, а през [[1443]], тази длъжност заема Хасан бей, син на Айдън Бей и Елена Музаки. През 1443, Круя отново става владение на Кастриоти, след като османски управител става синасинът на Гьон Кастриоти – Георги Кастриоти (Скендербег).
 
== Литература ==