Линейни кораби тип „Ямато“: Разлика между версии

}}</ref> е заложен на 29 март 1938 г. в корабостроителницата на „[[Мицубиши Груп|Мицубиши]]“ в [[Нагасаки]]. [[Строителство]]то се води в обстановка на безпрецедентна секретност. Мястото на строеж е закрито от всички страни с навеси от сезалови рогозки; след [[спускане на вода на плавателен съд|спускането на корабите на вода]] те допълнително са прикривани от маскировъчни мрежи. Фотографиите на всички работници са поставени в специални албуми и са сразвняванисравнявани с всички влизащи и излизащи. Работите са организирани така, че нито един от [[инженер]]ите да не може да получи всички чертеж и спецификации. С цел [[дезинформация]] във всички документи се указва занижен калибър на главните оръдия – 406 мм, а [[бюджет]]ът на строежа е разпределен по различни проекти, за да не се набива на очи огромната му стойност. Съхраняването на тайната в крайна сметка е обезпечено – в чужбина нямат представа за истинските [[тактико-технически характеристики|характеристики]] на линкорите до самия край на войната.

Следващите два линкора от типа „Ямато“ са поръчани според „Четвърта програма за попълнение и замяна на флота от 1939 г.“. На 4 май 1940 г. в корабостроителницата на ВМС в [[Йокосука]] е заложен линкорът „[[Шинано (самолетоносач)|Шинано]]“. Строителството на последния кораб от този тип започва на 7 ноември 1940 г. в Куре под № 111, но собствено название той така и не получава. Предполага се поръчката на още един кораб от такъв тип с номера 797, обаче не се стига до залагането му. На тези линкори е планирано рязко да се усили [[зенитна артилерия|зенитната артилерия]] за сметка на поставянето на двадесет 100-мм оръдия в двуоръдейни кули вместо средните кули за 155-мм оръдия. Бронирането им, напротив, е решено малко да се остлабиотслаби по сравнение с „Ямато“{{sfn|Кофман|2006|с=19}}.

Както и всички японски кораби, „Ямато“ има вълнообразен, ако се греда в профил, [[корпус на кораб|корпус]]. Японските инженери залагат в проекта: максимална [[главни размери на плавателен съд#височина на борда|височина на борда]] при [[нос (корабоплаване)|форщевена]] – за осигуряване на добра [[мореходни качества|мореходност]], при [[мидъл]]а – височина, необходима за действията на артилерията и минимална височина при [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] – за икономия на [[тегло]] от корпуса. Такава форма е продиктувана от стремежа максимално да се повишат мореходните и [[скорост на кораб|скоростните качества]] при минимално тегло на корпусните конструкции. Гледан отгоре линкорът представлява крушовиден основен корпус с тесен и дълъг нос{{sfn|Кофман|2006|с=22}}. Това осигурява добри мореходни качества, но прави носовата конструкция уязвима за [[Торпедо|торпеда]]. Едно от изискванията към проектантите е осигуряването на минимално възможното [[газене]], поради което мидълът на кораба става почти правоъгълънправоъгълен. Въпреки всичко ходовите качества на „Ямато“ се оказват доста добри. Направени са цял комплекс от хидродинамични изследвания, които позволяват достигането на значителни подобрения, в частност, чрез поставянето на [[бълб|носов бълб]]{{sfn|Кофман|2006|с=23}}.

Корпусът е сглобен чрез [[нит (крепежен елемент)|нитоване]], използването на [[заваряване]] е минимално и не надвишава 6%. Като основен строителен материал се използва [[стомана]]та ''DS (ducol steel)''<ref group="Коментари">Такава стомана също така е основен материал при строителството на британските линкори.</ref> с увеличена якост. Характерната черта на новите линкори става [[палуба]]та с минимум оборудване, което е направено за защита от [[дуло (оръжие)|дулните]] [[газ]]ове на оръдията на главния калибър. Командните постове са разполобениразположени основно в кулоподобната [[надстройка (морски термин)|надстройка]], извисяваща се над горната палуба на 28 метра. Макар там да се намират крайно важни постове, надстройката е практически небронирана, с изключение неголямата [[бойна рубка]]{{sfn|Кофман|2006|с=26}}.

=== EнергетичнаЕнергетична установка ===

[[съдова енергетична установка|Енергетичната установка]] включва в себе си 4 [[парна турбина|турбозъбчати агрегата]] и 12 [[водотръбен котел|котела]], всичките марка „Кампон“. Всеки котел и турбина са поставени в отделен [[отсек (корабоплаване)|отсек]]. Според оценката на американските специалисти, силовата установка е технически стара и има прекалено големи габарити. Впрочем, подобна оценка е естествена за специалистите на САЩ, които рано и успешно прехвърлят своите кораби към котли с относително високи параметри на [[пара]]та и добри габаритни и теглови характеристики{{sfn|Кофман|2006|с=33}}. Критика от страна на британцитпредизвикватбританците предизвикват лошите инжектори и неудовлетворителната циркулация на вода и пара в котлите. Въпреки всичко, японците не се оплакват от машините на своите линкори. Характеристиките на котлите съответстват на консервативните британски стандарти: всеки котел изработва пара с [[налягане]] 25 [[Килограм-сила|кг]]/[[Квадратен метър|см²]] и [[температура]] 325 [[Градус Целзий|°C]] за 12 500 [[конска сила|к.с.]]{{sfn|Кофман|2006|с=33}} [[Мощност]]та на установката съставлява 150 000 к.с. [[Скорост на кораб|Скоростта]] на на [[корабни изпитания|изпитанията]] съставя 27,7 [[възел (скорост)|възела]] при водоизместимост от 69 500 дълги т и мощност 158 000 к.с.{{sfn|Кофман|2006|с=34}} Според измерванията за разхода на [[гориво]], проектната [[далечина на плаване]] – 7200 [[морска миля|мили]] на ход 16 възла е въможновъзможно да се увеличи до 10 500 мили {{sfn|Кофман|2006|с=77}} – почти 1,5 пъти{{sfn|Кофман|2006|с=34}}. ЧетиритееЧетирите [[гребен винт|гребни винта]] с [[диаметър]] 6 м са трилопастни{{sfn|Кофман|2006|с=34}}.

Изоставането в качеството на броневия материал в съчетание с огромните размери на проектираните линкори води конструкторите към идеята за решаване на проблема със защитеността „ударно“, т.е. за сметка на максималното увеличаване на дебелината на бронята. Линкорите от типа „Ямато“ са бронирни според схемата „[[Всичко или нищо (брониране)|всичко или нищо]]“, подразбираща създаването на бронирана [[цитадела (корабостроене)|цитадела]], защитаваща жизнено важните центрове на кораба, осигуряваща запас плававмостплаваемост, но оставяща незащитено всичко останало. „Ямато“ и „[[Линейни кораби тип „Айова“|Айова]]“, се отличават с най-малкото отношениюотношение на дължината на корпуса спрямо цитаделите: 53,5% и 53,9% съответно{{sfn|Кофман|2006|с=37}}.

<blockquote>Опитът от войната показва, че „меките“ краища могат да бъдат превърнати буквално в решето даже без пряко попадение, като даже напречните водонепроницаеми [[преграда (корабоплаване)|прегради]] не ограничиватограничават наводняванията, тъй като самите те могат да бъдат с лекота пробити от осколките<ref>{{cite web

Поставилите си за цел да защитят линкорът от всички типове снаряди, конструкторите разполагат рекордния по дебелина [[брониран пояс]] (410 мм) под ъгъл 20[[Градус (ъгъл)|°]] спрямо вертикалата в средната част, в района на [[погреб за боеприпаси|погребите]] ъгълът на наклон се увеличиваувеличава до 25°. Теоретично на дистанции над 18,5 [[километър|км]] той не може да бъде пробит от нито едно чуждестранно оръдие{{sfn|Кофман|2006|с=37}}<ref group="Коментари">Фактически поясът може да бъде пробит от оръдията на линкорите от типа „Айова“.</ref>. Придавайки особено значение на попаденията с недолет, японците разполагат под главния още един броневи пояс с дебелина 200 мм.

Приетата система за противоторпедна защита е проектирана и изпробвана за противодействие на заряд [[тротил]] с маса 400 кг{{sfn|Кофман|2006|с=44}}. Американските линкори от типовете „Айова“ и „[[Линейни кораби тип „Саут Дакота“ (1939)|Саут Дакота]]“ имат идейно същата система на бронева защита: продължаваща до [[двойно дъно|двойното дъно]], изтъняваща надолу, бордов пояс – противоторпедна преграда{{sfn|Кофман|2006|с=124}}. Но цялата защита се намира в пределите на бронираната цитадела, от една страна увеличавайки и без това надеждната защита на жизнено важните части на кораба, а от друга намалявайки я по краищата на съда{{sfn|Кофман|2006|с=43}}. Такъв подход е разбираем, тъй като главният смисъл за съществуването на линейния кораб, според вижданията на японските и американските адмирали и специалисти, е неговата главна артилерия. Анализът на повредите на корабите подтвърждавапотвърждава тяхната добра устойчивост към въздействието на бомби и торпеда при попадения в средната част на корпуса{{sfn|Кофман|2006|с=43}}. Обаче даже единични попадения в краищата водят до значителни наводнения{{sfn|Кофман|2006|с=43}} – това е характерната особеност на най-новите японски и американски линкори<ref group="Коментари">типовете „Ямато“, „Айова“ и „Саут Дакота“</ref> заложена в самата схема на защита{{sfn|Кофман|2006|с=37}}.

СъвършенноСъвършено фантастична изглежда броневата защита на кулите на главния калибър. Дебелината на техните челни плочи, наклонени под ъгъл 45°, съставлява 650 мм, което е еквивалент на примерно 950 мм. Счита се, че такава броня не може да бъде пробита даже при стрелба от упор, обаче американците имат относно това свое собствено мнение. За това това те прибягват до измама и разполагат плочата практически вертикално, така че еквивалентната дебелина да е равна на фактическата, а 650 мм от близка дистанция могат да пробият много от линкорите{{sfn|Кофман|2006|с=41}}<ref group="Коментари">След войната, по време на полигонни изпитания, намерени от американците бронеплочи за „Шинано“ са пробити от 406-мм снаряди.</ref>. Страниците на кулите имат дебелина 250 мм, а задните плочи – 190 мм (стомана NVNC). Дебелината на покрива е равна на 270 мм стомана VH – даже американските „Айови“ имат само 184 мм. Дебелината на задната стена на втората (високата) кула съставлява, за уравновесяване, 460 мм. Дебелината на фронталните плочи на [[барбет]]ите на кулите на главния калибър е равна на 560 мм, а на бордовите – 410 мм. Останалите части на кораба, с изключение на бойната рубка и отделенията за рулевите машини, практически не са бронирани.

При разработката на проекта е отделено особено внимание на осигуряването на огнево превъзходство над всеки възможен противник. За избор са представени само два варианта: 410-мм и 460-мм (в съответствие с калибрите, приети в японския флот за линкорите от типа „Нагато“ и разработените за линкорите по корабостроителната програма от 20-е години, които така и не са построени в резултат на подписването на [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|Вашингтонския договор]]). Известно е, че до влизането в сила на този договор САЩ и Великобритания са разработили няколко модели 18-[[дюйм]]ови (457-мм) оръдия, поради което вече съществуващите 410-мм оръдия са оценени като недостатъчно мощни, и решението е взето в полза на 460-мм [[калибър]]. Разработката на тези оръдия започва през 1934 г. и завършва към 1939. За целите на запазване на секретността те са наречени „[[460 mm оръдие Тип 94|四五口径九四式四〇糎砲 ''Yonjūgo-kōkei kyūyon-shiki yonjussenchi-hō'' '''40 см/45 Тип 94 морско оръдие''']]“. Конструкцията, поради преемственосттаприемствеността от разработката от началото на 1920-е години, представлява съчетание на съвременната технология за скрепени тръби получени с помощта на центробежно леене<ref group="Коментари">Центробежните отливки се отличават с повишени механични свойства на отлетия [[метал]].</ref> и архаичната телова навивка. Дължината на [[цев|ствола]] съставя 45 калибра, [[тегло]]то на оръдието със [[затвор (оръжие)|затвора]] е 165 тона; всичко са произведени 27 ствола. Зареждането им става при фиксиран ъгъл от +3°, [[скорострелност]]та, в зависимост от ъгъла на подем на ствола, съставлява един и половина – два [[изстрел]]а в [[минута]]. Въртящата се част на всяка една от трите оръдейни кули тежи 2510 тона<ref name="Наввеапонс_460">{{cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNJAP_18-45_t94.htm|title=Japan 40 cm/45 (15.9") Type 94 Actual Size 46 cm (18.1")|author=DiGiulian, Tony.|date=2012-11-24|description=Описание на 460-мм оръдие Тип 94|lang=en|accessdate=2013-08-07|archiveurl=https://www.webcitation.org/6IuiGDaRr?url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNJAP_18-45_t94.htm|archivedate=2013-08-16|deadlink=no}}</ref>.

Огънят на главния калибър се управлява от най-сложната и, възможно, най-съвършеннатасъвършената система от доелектронната ера „тип 98“. Тя включва в себе си следбитеследните компоненти:

Артилерията на средния калибър според проекта включва двенадесетдванадесет [[155 mm морско оръдие Тип 3|155-мм оръдия]] с дължина на ствола 60 калибра в 4 триоръдейни кули. Това въоръжение е „пристроено“ на линкорите след преоборудването на [[Тежък крайцер|тежките крайцери]] [[Тежки крайцери тип „Могами“|от типа „Могами“]] с [[203 mm/50 Тип 3|203-мм артилерия]]. Такова решение предопределя достойнствата и недостатъците на въоръжението. От една страна, всяка кула получава 8-метров далекомер, което е доста необикновено за второстепенен, според линкорните мерки, калибър; при това ефективността на система на огромния и устойчив линкор, разбира се, е по-висока. От друга страна, кулите се получават много тесни и крайно слабо бронирани. Но главният недостатък на втория калибър става невъзможността за стрелба по въздушни цели, което съществено намалява силите за [[ПВО]] на корабите.

Към началото на 1942 г. нито един кораб на Императорския флот няма [[Радиолокатор|радар]]. Работите над тези важни устройства се развиват в японския флот едва след превземането на [[Сингапур]] и британските радиолокатори там. През септември 1942 г. „Мусаши“ първи от линкоров получава радар тип 21. Това е крайнекрайно ненадеждно устройство, позволяващо да се засичат надводни цели на неголяма дистанция. В крайна сметка „Ямато“ и „Мусаши“ получават към средата на 1944 г. комплекти от шест радара от три различни типа, но всички те се използват само за откриване на морски и въздушни цели. Да се управлява огъня нито главната, нито на зенитната артилерия с тяхна помощ е невъзможно. Фактически към момента на решаващата битка с американския флот [[Битка в залива Лейте|в залива Лейте]] през 1944 г. японските радари съответстват на нивото на американските и британските 1941 г{{sfn|Кофман|2006|с=64}}.

При влизането си в строй [[екипаж]]ът на „Ямато“ наброява 2200 души, в т.ч. 150 [[офицер]]а, но реално на корабите от този тип винаги има много повече моряци. „Мусаши“ отплава за участието си в [[Битка за Филипинско море|битката за Филипините]], имайки на борда 2400 души; екипажътнекипажът на „Ямато“ в неговия последен поход надминава 3000. По-голямата, отколкото е изначално планирано, численост на екипажа се обуславя с поставянето на допълнителни оръдия на зенитната артилерия, което и води до увеличаването на брой на нейната прислуга.

„Ямато“ е заложен на 4 ноември 1937 г., [[спускане на вода на плавателен съд|спуснат на вода]] на 8 август 1939 г., и официално влиза в строй на 16 декември 1941 г.; обаче, за боеготовенбоеготовност корабът е обявен едва на 27 май 1942 г. В качеството на [[флагмански кораб]] на Обединения флот той формално участва в [[Битка при Мидуей|сражението при атола Мидуей]] от 4 – 6 юни 1942 г., но фактически няма стълкновения с противника, тъй като се намира на 300 мили зад японските [[самолетоносач]]и.

През юни 1944 г. „Ямато“ взема участие в [[Битка за Филипинско море|сражението във Филипинско море]], като съединение, включващо също „Мусаши“ и ред други тежки кораби, действовадейства пред своите самолетоносачи. На 19 юни „Ямато“ за първи оътпът открива огън в бойна обстановка, но по-късно става ясно, че линкорът обстрелва собствената си [[авиация]] – за щастие, неефективно.

На 22 октомври 1-о диверсионно съединение излиза в морето и още на следващия ден е атакувано от американските подводкициподводници, които потопяват два тежки крайцера. Сутринта на 24 октомври, кодато съединението на Курита се намира в [[Сибуян (море)|морето Сибуян]], започват масирани [[Битка в залива Лейте#Битка в море Сибуян (24 октомври 1944 г.)|атаки]] на американската палубна авиация. По силата на случайни съвпадения основните удари на американците са насочени срещу „Мусаши“. В течение на първите три часа линкорът получава не по-малко от три торпедни и ред бомбови попадения. [[Крен]]ът на кораба е изправен чрез контранаводняване, но той вече е приел прекалено много вода, има голям [[диферент]] към носа и постепенно губи скорост. След 15 часа линкорът отново е подложен на мощни атаки от [[Торпедоносец|торпедоносци]] и [[Пикиращ бомбардировач|пикиращи бомбардировачи]] и получава множество торпедни и бомбови попадения. Макар след 16 часа атаките да приключват, наводняването на вътрешните помещения на линкора излиза из под контрол. Вицеадмирал Курита, виждайки отчаяното положение на „Мусаши“, му заповядва да се изхвърли на брега. Но не успяват да изпълнят заповедта – в 19.36 линкорът се [[овъркил|преобръща]] и потъва. Всичко „Мусаши“ получава попадения от 11 – 19 торпеда и 10 – 17 авиобомби.{{sfn|Балакин, Дашьян|2005|с=231}} Загиват 1023 члена на екипажа, включая неговия [[командир на кораб|командир]] – контраадмирал Иногучи, който избира да загине заедно със своя кораб. Загубите на американците съставят 18 самолета от 259 участващи в атаките.

Проектът въплъщава идеята за преввъзходствопревъзходство над аналогичните американски кораби, които, според оценката на японските специалисти, вследствие условията за преминаване през [[Панамски канал|Панамския канал]] са ограничени от пълната водоизместимост 63 000 т. Обаче тази задача е решена не напълно. Според съвокупността на артилерийската мощ и защитеност „Ямато“ превъзхожда и линкорите на европейските страни, и даже анйнай-новите американски линкори от типа „Айова“, обаче отстъпва на строените по това време [[Линейни кораби тип „Монтана“|линкори от типа „Монтана“]]. Този факт, че на „Ямато“ не му се налага да се срещне с последните в бой, е обоснован само от това, че тяхното строителство е прекратено, след като падението на стойността на линкорите като бойна единица става очевидно; по-голямата скорост и численото превъзходство на линкорите от типа „Айова“ също могат да нулиреатнулират качественото преимущество на японците. Въпреки всичко, японските гиганти влизат в историята като най-големите и най-силните артилерийски кораби.

Разбира се, проектът не е лишен от недостатъци. Към тях, преди всичко, се относяотнася не напълно удачно конструираната противоторпедна защита. Що се касае до недостатъците на японските радари и зенитни системи, тук вече говорим за общото технологично изоставане спрямо САЩ. Системите за управление на огъня, балистичния изчислител – това е върхът на инженерната мисъл за своето време. Оръдията на главния калибър са най-далекобойните и мощни, с малко по-малък, отколкото на главния калибър на „Айовите“, ресурс – 220 срещу 290.

В Интернет има специални сайтове и форуми, посветени на много тясна тема: как би завършила стрещатасрещата на двата главни претендента за титлата на най-силния линкор: японския „Ямато“ и американската „Айова“{{sfn|Кофман|2006|с=122}}. Както казва [[Мао Дзъдун]] спрямо посетителите на подобни сайтове и форуми: „Умната [[маймуна]] седи на върха на хълма и наблюдава, как в долината се давят двата [[тигър]]а“.

Атаката на примерно седемдесет торпедоносеца и 120 – 150 пикировчика, загуба на около 20 самолета – това е тази цена, която плащат американцыитеамериканците за потопяването на най-големия линкор в света{{sfn|Кофман|2006|с=122}}.