Разлика между версии на „Линейни кораби тип „Фусо““

м
редакция без резюме
м
 
=== Въоръжение ===
Главното въоръжение на линкорите се състои от двенадесетдванадесет 356-[[милиметър|мм]] оръдия Тип 41 с дължина на [[цев|ствола]] 45 [[калибър|калибра]]. Те са разположени в 6 двуоръдейни [[оръдеен купол|кули]]. [[Тегло]]то на оръдията със [[затвор (оръжие)|затвора]] е равно на 86,0 т. [[Маса]]та на [[снаряд]]а е 673,5 [[килограм|кг]], [[начална скорост на куршума|началната скорост]] е 775 [[метър в секунда|м/сек]]. Извивката на [[нарезни оръжия|нарезката]] на стволете е постоянна, един оборот на 28 калибра. [[ъгъл|Ъглите]] на вертикално насочване са −5 / +25[[Градус (ъгъл)|°]]. [[Далечина на стрелба|Далечината на стрелба]] при ъгъл на възвишение 20° съставя 22 500 м, 25 000 при 23°. [[Живучест]]та на ствола съставя около 280 [[изстрел]]а с пълен [[метателен заряд|заряд]]{{sfn|ship Fuso|1998|p= 19}}. През 30-е години е увеличен ъгълът на възвишение за 14-дюймовата корабна артилерия от 25 до 43° (досегаемост над 35 [[километър|км]] за [[бронебоен снаряд|бронебойния снаряд]] от 673,5 кг).
 
[[Противоминна артилерия|Противоминната артилерия]] по калибър не се отличава от поставената на „Конго“: шестнадесет [[152 mm морско оръдие Тип 41|152-мм оръдия]] с максимален ъгъл на възвишение 15 градуса в [[каземат]]и и 76,2-мм/40 на [[надстройка (морски термин)|надстройките]]. Но тридюймовките са с четири по-малко – двенадесетдванадесет.
 
Корабите носят шест 533-мм подводни [[торпеден апарат|торпедни апарата]].
За японския флот към момента на въвеждането в строй на 356-мм линкори основният потенциален противник са [[САЩ]].
 
Японските кораби имат видимо по-големи размери, макар водоизместимостта им да се различава с малко – за сметка на много по-пълните обводи на американските линкори. Основното въоръужениевъоръжение на корабите е числено идентично или почти идентично: дванадесет 356-мм оръдия при „японците“ против десет 356-мм за корабите от тип „Ню Йорк“ и „Невада“ и 12 356-мм за типа „[[Линейни кораби тип „Пенсилвания“|Пенсилвания]]“. Японските куполни установки са развитие на английския образец и в службата си се проявяват положително{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США 2|2004|с=}}.
 
Обаче разположението на артилерията при американските линкори, започвайки от типа „[[Линейни кораби тип „Невада“|Невада]]“, е по-удачно, осигуряващо максимални ъгли на обстрел при минимална дължина на цитаделата, което позволява да се икономисва тегло и защитата на цитаделата да е с по-дебела, отколкото при японците, броня. Самите оръдия, до това преди американците да модернизират своите оръдия, са по-добри при японците – те имат по-голяма далечина и по-висока кучност. По време на Първата световна война японските снаряди са по-добрите.
 
Противоторпедната защита на корабите „Ню Йорк“ и „Невада“ е по-зле, отколкото на „Фусо“, но благодарение на значителната ширина, пълните обводи и щателното разделение на отсеци тези американски линкори по непотопимост са примерно еквивалентни на японците. „Пенсилвания“ пък има доста солидна противоторпедна защита, като минимум не отстъпваща на традиционно прославленитепрославените германски системи и превъзхождаща всички други чуждестранни аналози{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США 2|2004|с=}}.
 
Като резултат може да се каже, че линкорите тип „Фусо“, по своите бойни възможности, превъзхождат „[[Линейни кораби тип „Ню Йорк“|Ню Йорк]]“. Линкорите от типа „Невада“, благодарение на новата система на защита, компенсираща японското преимущество от две оръдия на главния калибър, изглеждат примерно равноценни. Корабите пък от типа „Пенсилвания“ обладават явно преимущество. Японците имат тактическо преимущество по скорост и далекобойност на оръдията. Защитата на „Невада“ и „Пенсилвания“ е по-добре приспособена за очакваните в Тихия океан условия на бой (от големи дистанции при добра видимост), отколкото тази на японските им опоненти{{sfn|Мандель, Скопцов. Линкоры США 2|2004|с=}}.