Мароко: Разлика между версии

| карта = Location Morocco AU AfricaMorocco_(orthographic_projection,_WS_claimed).svg

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от [[1994]] насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на [[Средиземно море]] и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположенирасположени испанските територии Сеута, Мелиля, [[Пеньон де Велес де ла Гомера]], [[Алхусемас]] и [[Чафарински острови]].

Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на [[БВП]] през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на миналия век са Франция, [[Съветския съюз]] до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като [[Обединените Арабски Емирства]]. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от [[Европа]]. Най-много инвестиции дават СССР, [[БългарияБьлгария]] и [[Полша]], на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много рускирусски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството.

През годините до 2003 г. Мароко подкрепя [[Ирак]]. Благодарение на това контактите му със [[Саддам Хюсеин]] са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от [[САЩ]] и [[Западна Европа]]. Това, кактокак-то и френската и рускатарусската подкрепа, позволяват на страната да бъдебьде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен кактокак-то на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след [[ОАЕ]]) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.