Разлика между версии на „Еритроцит“

15 байта изтрити ,  преди 4 месеца
м
редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (- по силн + по-силн))
м
 
'''Еритроцитите''' са основна част от [[формени елементи|формените елементи]] на [[кръв]]та. Наред с транспорта на [[кислород]] от [[бял дроб|белите дробове]] до тъканите и [[въглероден диоксид]] от тъканите до белите дробове [[хемоглобин]]ът в еритроцитите има съществено значение като буфер в поддържането на киселинно-алкалното състояние в кръвта: около 80% от буферните системи на кръвта се падат на еритроцитите. Еритроцитите участват и в регулацията на йонния състав на кръвта, тъй като тяхната [[мембрана]] е пропусклива за [[анион]]и и непроницаема за [[катион]]ите и хемоглобина. Средната продължителност на живота на еритроцитите е до 120 дни.
 
Определянето на количеството на клетъчните съставки на кръвта – еритроцити, [[левкоцит]]и и [[тромбоцит]]и се свежда до преброяването им в определен обем кръв. То е едно от основните и най-чести лабораторни изследвания. Единица обем за изразяване концентрацията на клетките в кръвта е [[литър]]ът. За изброяването на клетъчните съставки на кръвта и по специално на еритроцитите се използват мануални визуалнооптични т.е камерни методи, които се смятат за вече остарели, и електронни методи с [[хематологичен анализатори|хематологични анализатори]], навлязлинавлезли в повечето [[лаборатория|клинични лаборатории]].
 
Референтни стойности за хематокрит – отношението на формените елементи на кръвта към общия обем кръвна субстанция
* '''Базофилен еритробласт''' – кръгла клетка с [[диаметър]] 10-15 микрометра. Ядрото е кръгло, централно разположено и няма нуклеоли. Хроматинът образува радиално разположени гредички. Цитоплазмата е тъмно синя безструктурна. Базофилните еритробласти се делят интензивно и често се наблюдават на групи. При базофилните еритробласти започва процесът на хемоглобинизиране.
 
* '''Полихроматофилен еритробласт''' – клекатаклетката има големина 9-12 микрометра и има кръгла форма. Съотношението ядро-цитоплазма намалява. Ядрото е кръгло, централно разположено без нуклеоли, с уплътнен хроматин с по-силно изразена [[пикноза]]. Поради значителен примес на хемоглобин цитоплазмата придобива светлосиньочервен цвят.
 
* '''Оксифилен еритробласт''' – клетката е с кръгла форма и диаметър 7-10 микрометра. Ядрото е кръгло, с тъмен плътен хроматин, който се превръща в безструктурна маса. То е разположено ексцентрично, близо до клетъчната мембрана. Цитоплазмата е оксифилна богата на хемоглобин. Хемоглобинизирането е почти напълно завършено. Оксифилният еритробласт се освобождава от ядрото и се превращапревръща в [[ретикулоцит]]. Той съдържа и РНК, която осигурява синтезата на хемоглобин през следващите няколко дни. В тази последна фаза на съзряване ретикулоцитът напуска костния мозък и завършва трансформацията си в зрял еритроцит в [[слезка]]та и циркулиращата кръв и так на татък...
 
Ядроносните еритроцити съставляват около 20% от костномозъчните клетки. В периферната кръв се появяват при тежко протичащи [[анемични състояния]].
Тази клетка е безядрена и се нарича [[нормоцит]] и е с диаметър 7-8 микрометра. Има формата на двойно вдлъбнат (биконкавен) диск. Тази конфигурация осигурява възможно най-голяма повърхност за обмяната на кислорода между тях и обкръжаващата ги среда. Формата му е кръгло-овална като периферията е по-дебела с около 2 микрометра от центъра, чиято дебелина е 1,5 микрометра. Поради по-малката си дебелина централната му част се оцветява по-слабо и се вижда като централно просветление. При оцветяване по [[Романовски Гимза]] еритроцитът се оцветява в розово.
 
Еритроцитите съдържат около 70% вода, 25% хемоглобин и 5% други вещества като [[протеин]]и, [[липид]]и, [[глюкоза]] и минерални вещества, а също и редица ензими необходими за вътреклитъчнатавътреклетъчната обмяна. Не притежават собствени движения. За качесвенакачествена характеристика на оцветката на еритроцитите в натривка се използва терминът ортохромия, а за количествената характеристика на интензивността на тяхната оцветка се използва терминът нормохромия.
 
== Патологична морфология на еритроцитите ==
* '''Микроцити''' (микроцитоза) – това са еритроцити с диаметър под 6 микрометра, а средният еритроцитен обем е под 80fl. Микроцитите се срещат най-често при анемии, причинени от недоимък на желязо, и [[таласемия]]. Появата на микроцити в циркулиращата кръв е свързана с непълноценна еритропоетична функция на [[костен мозиък|костния мозък]].
 
* '''Шизоцити''' – Шизоцитите представляват малки еритроцитни [[фрагменти]] (отломки от еритроцити) с неправилна форма. Появяват се в циркулиращата кръв вследствие на неустойчивостта на еритроцитите при тежки увреждания на хемопоезата. Срещат се най-често при [[хемолитични анемии]] и тежки [[изгаряния]].
 
* '''Анизоцити''' (анизоцитоза) – това е състояние, при което в циркулиращата кръв се срещат различни по големина еритроцити. Умерени вариации в размера на еритроцитите се срещат и у здрави лица – физиологична анизоцитоза. За патологично променени по размер еритроцити се смятат тези, чийто диаметър е по-малък от 6,2 микрометра или по-голям от 8,2 микрометра. В зависимост от преобладаването на големи или малки по размер еритроцити се различава съответно макро- или микроанизоцитоза. Най-често анизоцитозата се дължи на наличието на различни по възраст еритроцити. Тя е един от важните признаци на анемията. Среща се при левкоза, анемии, при чернодробни заболявания, остри следкръвоизливни анемии, отравяния с олово и други. Не е установена пряка зависимост между стойностите на MCV и анизоцитозата. Тя може да бъде съпроводена с ниски, нормални или повишени стойности на MCV.
* '''Сидероцитни гранули''' – това са желязосъдържащи структури. Гранулите са нежни, обикновено няколко на [[брой]], но могат да бъдат и единични. Електронно-микроскопски се установява, че това са митохондрии, съдържащи желязо. Срещат се при сидероахростични анемии, тежки хемолитични анемии, след спленектомия.
 
* '''Базофилно пунктирани еритроцити''' – в някои от еритроцитите се появяват от 5-10 синьооцветенисиньо оцветени гранули, особено отчетливи при комбинирано оцветяване по Папенхаймн или с метиленово синьо. Намирането им и признак за токсично увреждане на костния мозък, например отравяне с олово.
 
[[Категория:Кръвни клетки]]