Йо (спътник): Разлика между версии

На първите изпратени от [[Вояджър 1]] снимки от Йо през [[1979]] г., учените очакват да видят множество [[Ударен кратер|кратери]], гъстотата на които би помогнала за определянето на възрастта на спътника. Снимките обаче показват, че повърхността на Йо е почти лишена от кратери, поради изключителната вулканична активност променяща непрекъснато пейзажа. Тъй като повърхностните форми, видими днес, са формирани сравнително скоро, повърхността на Йо се счита за „млада“ както тази на [[Земя]]та. Небесни тела с множество кратери, като земната [[Луна]] например, имат „стара“ повърхност поради липсата на вулканични или ерозиращи процеси.

 

 

Анализът на снимките на Вояджър създава впечатлението, че потоците от лава по повърхността на Йо са съставени предимно от различни съединения на сярата. Последвалите наземни [[инфрачервено излъчване|инфрачервени]] изследвания показват, че те са твърде горещи, за да бъдат от течна сяра. Някои от най-горещите точки на Йо достигат температура от 2000 [[келвин|K]], въпреки че средната температура е много по-ниска, около 130 K. Една от сегашните хипотези е, че лавата на Йо е разтопена силикатна скала. По-новите наблюдения на телескопа [[Хъбъл (телескоп)|Хъбъл]] сочат, че материалът може би е богат на [[натрий]]. Възможно е различни части на повърхността да са покрити с различни материали.