Разлика между версии на „460 mm оръдие Тип 94“

м
редакция без резюме
м
м
|isbn = 0-85177-490-3
|language=en
}}</ref>. Специално за него е конструирано оръдие с калибър 480 мм, произведено в два екземпляра. Един от тях се разрушава при [[изстрел]] по време на испытанияизпитание, а вторият се съхранява до края на Втората световна война и попада в ръцете на [[САЩ|американците]]. Оръдието има [[дължина]] на [[цев|ствола]] 45 калибра и може да стреля със [[снаряд]]и с [[маса]] 1750 [[килограм|кг]]. Обаче когато през 1934 г. е повдигнат въпросът за въоръжението на перспективните линкори, 480-мм оръдия са счетени за прекомерно тежки и грамадни<ref name="С79">{{cite
|автор = Campbell J.
|заглавие = Naval weapons of World War Two
Идеята за разработване на бронебоен снаряд с принципно нова конструкция се появява у японските специалисти след проведените през 1923 г. опити по обстрел на недостроения линкор „[[Тоса (линеен кораб, 1921)|Тоса]]“. В хода на стрелбите с най-новите 410-мм снаряди един от тях пада във [[вода]]та примерно на двадесет [[метър|метра]] от [[борд]]а „Тоса“ и преминавайки под водата уцелва незащитения борд на 3,5 метра под [[водолиния]]та, пробива го и се взривява в снаряден [[погреб за боеприпаси|погреб]]. Тъй като погребът е празен, линкорът не загива, но поема около 3000 [[тон]]а вода. Обаче в бойни условия подобно попадение би станало гибелно за кораба{{sfn|Кофман|2006|с=39}}. Считайки подобни попадения за достатъчно вероятни, японските артилеристи пристъпват към разработката на специални снаряди, които са способни да поразяват корабите на противника при недолет. Един от тези образци става Тип 91 {{sfn|Кофман|2006|с=40}}.
[[Файл:Typ91-AP-EN.svg|мини|ляво|100px|Конструктивна схема на бронебойния снаряд Тип 91.]]
[[Маса]]та на снаряда Тип 91 съставлява 1460 [[килограм|кг]] и той се оказва най-тежкия снаряд, реално използван в морските битки през Втората световна война. Съдържанието на [[Взривни вещества|взривно вещество]] – [[тринитроанизол]] – съставлява 1,5 [[процент|%]] от теглото на снаряда – около 22 кг {{sfn|Кофман|2006|с=54}}. Следва да се отбележи, че това далеч не е пределът на възможната маса за боеприпас с калибър 460 мм. Американските специалисти отбелязват, че ако този снаряд бе проектиран според приетия от тях образец, неговото [[тегло]] би съставлявало около 1780 кг {{sfn|Кофман|2006|с=48}}. Може също да се отбележи, че 457-мм снаряд за роектиранитепроектираните след Втората световна война в [[СССР]] [[Линейни кораби проект 23|линкори]], би трябвало да тежи 1720 кг<ref>{{cite|автор = Васильев А.М.|заглавие = Линейные корабли типа „Советский Союз“|url= https://archive.org/details/isbn_5817201100|място = СпБ|издател = Галея-Принт|дата = 2006|страница = [https://archive.org/details/isbn_5817201100/page/n142 143]|isbn = 5-8172-0110-0}}</ref>. Но основната особеност на Типа 91 не е неговото тегло.
[[Файл:46 cm Type 3 Incendiary Shrapnel Round.jpg|мини|100px|Снаряд Тип 91 мод 3.]]
Снарядът е специално проектиран като гмуркащ се и трябва да запазва траекторията на движението си под водата. За тази цел той получава особена конструкция. Бронебойният наконечник на снаряда се състои от две части. Външната е с обичайната за бронебойните снаряди форма и е закрепена към вътрешната с тънки пръчици, които се чупят при навлизане във водата, след което външният накрайник пада, откривайки вътрешния. Последният е със специална плоска форма, което позволява на снаряда да измине под водата до 50 метра, преди той да започне да потъва. Цялата тази двойна конструкция е покрита отгоре с тънко балистично калпаче{{sfn|Кофман|2006|с=54}}.
 
Още една важна особеност на снаряда е много голямото забавяне на [[взривател]]я – 0,4 [[секунда|секунди]]. Предполага се, че това ще позволи на снарядуснаряда успешно да пробие борда и да се взриви даже след 50-метров път във водата. Обаче при попадение не във водата, а направо в кораба, снарядът се взривява едва след като успее да измине 120 – 150 метра, вече пробивайки слабозащитената цел напълно и отдалечавайки се на безопасно разстояние от нея. Като цяло, снарядът Тип 91 е много добър за стрелба с недолети, добре пробива дебела [[корабна броня|броня]] за сметка на огромната си маса и добри балистични характеристики, но е много неефективен против слабобронираните и небронираните части на кораба{{sfn|Кофман|2006|с=54}}.
 
=== ОсколочноОсколъчно-запалителният снаряд Тип 91 мод. 3 ===
[[Файл:San-shiki dan explosion.jpg|мини|ляво|100px|Действието на осколочноосколъчно-запалителния снаряд Тип 91 мод. 3.]]
С доста необикновена конструкция се отличава и другият 460-мм снаряд, известен като „обикновен“ ({{lang|en|common}}) тип 91 мод. 3. Фактически той представлява [[зенитна артилерия|зенитен]] [[шрапнел]]ен снаряд с маса 1360 кг. Той представлява кух тънкостенен [[цилиндър]], запълненензапълнен с осем слоя цилиндрични поразяващи елемента. [[Осколочно-фугасен снаряд|Осколочните]] елементи представляват стоманени шишове, а запалителните – кухи трубичкитръбички със запалителна смес. Общо в снаряда се съдържат 900 запалителни и 600 осколочниосколъчни елемента. Челният дистанционен взривател има време на настойване от 0 до 55 секунди. При сработването на взривателя се активира заряд, намиращ се в задната част на снаряда, [[взрив]]ът на който разхвърля поразяващите елементи на значително разстояние. Запалителните елементи се ззапалватзапалват примерно след 0,5 секунди и дават език от пламък до 5 метра, с [[температура]] около 3000[[Градус Целзий|°]]. Разривът на снаряда тип 91 мод. 3 е много срелищензрелищен, но реалното му поразяващо действие е скромно{{sfn|Кофман|2006|с=55}}. Японският флот има цяла поредица снаряди такъв тип от различни калибри, но американските [[пилот]]и, срещу които тези снаряди се използват, ги характеризатхарактеризират като „ефектни, но неефективни“<ref>{{cite|автор = Сулига С.В.
|заглавие = Японские тяжёлые крейсера. Т.2|място = СпБ|издател = Галея-Принт|дата = 1997|страница = 111|isbn = 5-7559-0020-5}}</ref>.