Разлика между версии на „Местоимение“

м (Премахнати редакции на 84.40.97.228 (б.), към версия на Simin)
Етикет: Отмяна
 
== Видове местоимения в българския език ==
Според значението си местоименията са 910 вида.(в сайта са представени само 9, скоро и 10-тия вид)
 
=== Лични местоимения ===
Назовават участниците в общуването (''аз'', ''ти'', ''ние'', ''вие''), лицата или предметите, за които се говори (''той'', ''тя'', ''то'', ''те''). В сравнение с останалите видове личните местоимения се характеризират с най-много граматични форми – за лице, число, падеж и род.
 
Във винителен и дателен падеж те имат по две форми – пълна и кратка – с еднакво значение в изречението. Пълните и кратките форми на личното местоимение, а когато пълната и кратката форми са употребени заедно, те образуват специфична за балканските езици форма, наречена „удвоено допълнение“ (пр.: „на мене ми“). Таблица:
 
{|class="wikitable" align="center"
Груба грешка е превръщането на безличните изрази от типа ''Страх ме е'' в лични ''– Аз ме е страх'' (вместо ''Мене ме е страх).'' Такива изрази изискват кратка местоименна форма, а кратките форми са само за пряко или непряко допълнение, следователно и пълната форма трябва да бъде за допълнение, а не за подлог: ''Лошо ми е'' ''–'' ''На мене ми е лошо'', а не ''Аз ми е лошо''.<ref name=":0" />
 
=== Притежателните местоимения ===
=== Притежателни ===
Изразяват отношение на принадлежност. По произход те са тясно свъразани с личните местоимения и освен род и число имат и категория лице. Формите на притежателните местоимения зависят от рода и числото както на притежавания предмет, така и на притежателя, когато той е в 3 л. ед. ч., напр. ''братът на Иван – неговият брат, сестрата на Иван – неговата сестра; братът на Иванка – нейният брат, сестрата на Иванка – нейната сестра.'' Това са: мой, моя, мое, мои (ми); твой, твоя, твое, твои (ти), негов, негова, негово, негови (му); неин, нейна, нейно, нейни (ѝ); наш, наша, наше, наши (ни); ваш, ваша, ваше, ваши (ви); техен, тяхна, тяхно, техни (им).
 
Кратките форми на личните местоимения в дателен падеж и кратките форми на притежателните местоимения се различават само по синтактичната си роля:
* кратките форми на лични местоимения в дателен падеж са непреки допълнения, а
* кратките форми на притежателните местоимения – определения. Таблица:
 
{|class="wikitable"
Сравнително често при изговор на членуваните форми окончанията пред члена се изпускат – ''мойта, мойто, мойте; твойта, твойто, твойте; нашта, нашто, наште; вашта, вашто, ваште''. Тези форми са характерни за небрежната разговорна реч и трябва да се избягват. Допускат се понякога в поезията по метрични съображения, тъй като съдържат една сричка по-малко.<ref name=":0" />
 
=== Възвратните лични местоимения ===
=== Възвратни ===
{{anchor|refl}}
Възвратните местоимения са два типа – възвратни лични местоимения и възвратни притежателни местоимения.
 
''Възвратните притежателни местоимения'' са думи, които заместват обикновените притежателни местоимения, когато притежателят е подлог в изречението. Имат, както останалите притежателни местоимения, категории род, число и положение; имат пълни и кратки форми, като кратката форма е неизменяема, тя е преосмислена форма на възвратното лично местоимение.
Таблици:<br />
 
{|class="wikitable"
Много груба грешка е да се напише нечленуваната форма за множествено число ''свои'' с ''й''. Трябва ясно да се разграничава ед.ч. ''свой'' от мн.ч. ''свои''.
 
=== Показателните лични местоимения ===
=== Показателни ===
Местоимения-прилагателни, т.е. „посочват“ (без да назовават) някакъв признак – качество или свойство на предмет или лице (скъпа рокля – ''такава'' рокля), количествен признак (десет книги – ''толкова'' книги) или признак, зависим от речевата ситуация – дали предметът е по-близо или по-далече от говорещия (''тази'' книга – ''онази'' книга), както и по отношение на момента на говоренето (''този'' момент – ''онзи'' момент). Формите им са получени от два изходни корена, съдържащи ''-т-'' за близост или ''-н-'' за отдалеченост.<ref name=":0" />
 
Принадлежат към родовите местоимения, имат род и число, но не се членуват; изключение е неизменяемото местоимение ''толкова''.<ref name=":1" /> Таблица:
 
{| class="wikitable sortable"
Формите с частица ''-з-'' (съкратен вариант на формите с частица ''-зи-'') са характерни за разговорната реч и се избягват при писане, но се срещат в поезията поради ритмични съображения („Остави ''таз'' песен любовна...“ ''–'' Христо Ботев).
 
Формите за ср. р. ''туй'' и ''онуй'' са подчертано разговорни и не се препоръчват в съвременната книжовната реч, но се срещат в литературата и поезията („Не се гаси ''туй,'' що не гасне!“ ''–'' Иван Вазов), както и ''толкав, толкава;'' ''толчав, толчава'' са по-скоро диалектни варианти на ''толкав''.<ref name=":0" />
 
=== Въпросителни лични местоимения ===
При общуване чрез речта често се налага да питаме за неизвестни на нас лица, предмети, признаци. Тогава си служим с въпросителни местоимения – кой, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии, колко, колцина, що. Таблица:
 
{|class="wikitable"
|}
 
=== Относителни лични местоимения ===
Образуват се, като към въпросителните местоимения се прибавя словообразуващата морфема частица ''-то''. Единствено местоимението ''що'' се използва като относително без помощта на частицата ''-то. Що'' се използва като относително местоимение вместо ''който, която, което, които'' (''вестникът, що си купих/вестникът, който си купих''), но изреченията с него са присъщи на художествения стил на по-стари автори, напр Петко Славейков.<ref name=":0" /> Таблица:
{|class="wikitable"
!colspan="7" | Относителни местоимения
|}
 
=== Неопределителни лични местоимения ===
Когато искаме да изразим неопределени лица, предмети, признаци (качествени и количествени), ние си служим с неопределителните местоимения. Те се получават от въпросителните посредством предпоставената морфема ''ня-'': някой, някоя, някого, нечии, нечия, нечие и т.н. Има и друг тип неопределителни местоимения, образувани също от въпросителни местоимения, но с помощта на други морфеми. Като се постави пред въпр. местоимение словообразувателната частица ''еди-'', получават се неопределителните местоимения ''еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои, еди-какъв, еди-каква, еди-какво, еди-какви, еди-колко, еди-що.'' Така е и с частицата ''-годе'': ''кой-годе, какъв-годе, що-годе, колко-годе.'' Получават се неопределителни местоимения и като се прибави ''да е: кой да е, какъв да е, колко да е. Таблица:''
 
{|class="wikitable"
|}
 
=== Отрицателни лични местоимения ===
Получават се от въпросителните местоимения с помощта на предпоставената частица ''ни-,'' например кой – ''никой,'' какъв – ''никакъв,'' чий – ''ничий'' и т.н. Чрез тях се отрича наличието на лица, предмети, признаци, брой. Притежават повечето разновидности и всички морфологични особености на въпросителните местоимения. Таблица:
 
{|class="wikitable"
Отрицателните местоимения съществителни за лица в мъжки род ед. ч. имат и стари падежни форми: ''Никой никого не зачита'', ''Никой никому не се доверява'' (или ''Никой на никого не се доверява'').<ref name=":0" />
 
=== Обобщителни лични местоимения ===
Образуват се от частицата ''вся-'', която се редува с ''все-''; за лица и предмети – ''всякой, всякоя, всякое, всякои, всяка, всяко, всеки''; за предмети и животни – ''всичко''; за признаци – ''всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви''; за количество – ''всичкият, всичката, всичкото, всичките, всички''. Таблица:
 
{|class="wikitable"
Анонимен потребител