Португалия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 136:
Поставя се началото на [[Иберийска уния|Иберийската уния]], която просъществува до 1640 г. Португалците обаче оказват съпротива. Появяват се множество Лъже-Себаштиаувци, претендирайки да са загиналия крал. След 1600 г. Португалия започва да отслабва икономически. Проблем създават и холандските апетити към Бразилия – холандците завземат много от португалските територии там, което принуждава испанската армия да се намеси, заедно с португалски войски, чрез мащабна военна кампания в Южна Америка по суша и море. След разтрогването на унията през 1640 г. Португалия успява частично да възстанови териториите на империята преди династичната криза. Испания обаче признава Португалия като независима едва през 1668 г. Към края на века [[Жуау V]] забранява емиграцията, тъй като страната е загубила значителна част от населението си.
 
Между 1750 и 1777 г. Португалия отбелязва значителен икономически и социален напредък под управлението на [[Жозе I (Португалия)|Жозе I]] и неговият министър-председател [[СебаштиауСебастиао Жозе де КарвалюКарвальо ие МелуМело, маркиз де Помбал|маркиз на Помбал]]. Този период остава в историята на страната като ''Помбалинова ера''. Себаштиау де Мелу първоначално работи като посланик в Англия, където се впечатлява от икономическия напредък. Кралят изпитва симпатии към него и е благосклонен да позволи идеите му да се осъществят на практика. Под ръководството на Себащиау ди Мелу е реформиран [[Университет на Коимбра|Университетът на Коимбра]]; модернизирани са войската и флота; сложен е край на [[робство]]то в колониите и приключва дискриминацията срещу различните християнски деноминации. Изпитание за управлението му е [[Лисабонското земетресение]] от 1755 г. с магнитуд 9 по скалата на Рихтер. Под енергичното ръководство на де Мелу градът се възстановява впечатляващо бързо – само за една година. В Лисабон след труса са създадени първите сгради в света, проектирани да устоят на [[земетресение]]. Де Мело също провежда данъчна реформа и въвежда еднакво строги закони за бедни и богати, което му спечелва неприятели в заможните слоеве на обществото. През 1762 г. Португалия, с помощта на Англия, отразява испанско нашествие. В същото време де Мелу започва да концентрира все повече власт в свои ръце, превръщайки се в „просветлен“ деспот. Почти диктаторската му власт приключва с идването на кралица [[Мария I (Португалия)|Мария I]] на власт, която е негов дългогодишен противник. Тя го лишава от всичките му постове.
 
През 1807 г. Португалия отказва да се присъедини към [[Континентална блокада|Континенталната блокада]] на [[Наполеон Бонапарт]] срещу Великобритания. Френският отговор не закъснява – Франция напада Португалия и превзема Лисабон на 8 декември същата година. През 1812 г. независимостта на страната е възстановена. През 1890 г. обаче отношенията между Великобритания и Португалия се влошават – англичаните поставят ултиматум всички португалски войски между Ангола и Мозамбик да се изтеглят. Португалия има претенции към тази територия, но Великобритания я иска, за да може да построи железопътна линия от [[Кайро]] до [[Кейптаун]]. В Португалия този акт се счита за най-непочтеното действие на англичаните срещу най-старият им съюзник.<ref>João Ferreira Duarte, [http://www.erudit.org/revue/TTR/2000/v13/n1/037395ar.pdf The Politics of Non-Translation: A Case Study in Anglo-Portuguese Relations]</ref>