|
== Откриване ==
Ксенонът е открит шест седмици след крипотнакриптона, също от шотландският химик Уилям Рамзи и английският химик Морис Травърс чрез атомна спектроскопия. Това става на 12 юли 1898 г. в Англия, когато те получават по-малко от 1 см<sup>3</sup> газообразен ксенон.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елменти и техните изотопи|year=2015|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|isbn=978-954-322-831-7|pages=362-364}}</ref> Те преработили повече от 100 тона втечнен въздух и чрез повтаряща се дестилация отделили всички останали газове, които се съдържали във въздуха.
== Произход на наименованието ==
== Химични свойства ==
Ксенонът е член на 18-та група на периодичната система, затова се класифицира като благороден газ. Има електронна структура: K- L- и M- подобвивките са запълнени и селдватследват 4s<sup>2</sup>4p<sup>6</sup>4d<sup>10</sup>5s<sup>2</sup>'''5p<sup>6</sup>'''.
Със своята запълнена външна електронна обвивка атомът на ксенонът би трябвало да е инертен, т.е. неактивен към химични реакции. Поради отдалечеността на последната електронна обвивка на атома, силите на привличане са слаби, за което допринася и екранировката на останалите електрони. Като резултат се получава, че енергията на йонизация на ксенона е ниска, което позволява ксеноновите атоми да отдават електрони в реакции със силни окислители. Проявява степени та окисление 0, +2, +4, +6 и +8.
До 1962 г. ксенонът е бил смятан за напълно инертеноинертен газ. Тогава преподавателят от Университета в Британска Колумбия в Канада, Нейл Барлет открил, газът платинов хексафлуорид, PtF<sub>6</sub>, е силен оксилител, тъй като окислил кислорода до дикислороден хексафлуороплатинат, O<sub>2</sub>PtF<sub>6</sub>.<ref name=":0" /> Тъй като кислородът има почти еднакъв йонизационен потенциал както ксенона, Бартлет предположил, че PtF<sub>6</sub> може да окисли и ксенона. Смесвайки двата газа при стайна температура, той получил XePtF<sub>6</sub> на 23 март 1962 г. Променяйки условията на реакцията, той получил също XePtF<sub>4</sub> и Xe(PtF<sub>6</sub>)<sub>2</sub>.<ref name=":0" /> Публикацията на тези негови съединения на ксенона предизвикало голям интерес. Скоро други учени потвърдили нови съединения на ксенона – XeRuF<sub>6</sub>, XeRhF<sub>6</sub> и XePuF<sub>6</sub>.<ref name=":0" /> При съответните температура и нагряване, е възможно смесване на ксенон и флуор до XeF<sub>4</sub>. XeF<sub>2</sub> се получава от ксенон-флуорова смес под действието на UV светлина. Синтез на XeF<sub>6</sub> е възможен при 700°С и 200 атмосфери.
Осма валентност ксенонът проявява при XeO<sub>4</sub>, който се получава при взаимодействието на NaXeO<sub>6</sub> с охладена безводна сярна киселина.<ref name=":0" /> Разлагането на XeO<sub>4</sub>, както и на много други ксенонови съединения, е съпроводено с взрив.
|
