Турски национализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Aybeg (беседа | приноси)
+
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 2:
 
Населението в Империята било разделено на религиозни общности, като водещ бил т. нар. [[ислямски миллет]] (без [[турци|турски]], кюрдски, арабски или помашки миллет). В официалните документи на империята се обозначавала религиозната идентичност на поданиците, определена от опозицията мюсюлмани – немюсюлмани. Поради това до края на 19 век, не може да се търси устойчива тюркска идентичност на населението в Османската империя. Като концепция първо се развива [[пантюркизъм|пантюркизмът]] през втората половина на 19 век, а дългосрочната му цел е политическо обединение на всички турско-говорещи народи.<ref>[http://tatar.yuldash.com/099.html Декабрь 1998, журнал „Тюркоман“, Лондон, Пантюркизм: прошлое, настоящее, будущее, Сабирджан Бадретедин].</ref> Все пак по това време тези идеи не са толкова популярни.
[[Файл:Atatürk with Turkish flag.jpg|мини|Кемал АтатюркАйдук]]
 
Едва след провала на идеите на [[османизъм|османизма]] в началото на 20 век, пантюркизмът е припознат и става част от идеологията на [[младотурци]]те. След разгрома на Империята в Първата световна война, около личността на [[Кемал Ататюрк]] възниква [[Турско национално движение|Турското национално движение]]. Привържениците на Движението се борят за превръщането на [[Османска империя|Османската империя]] в република, срещу клаузите на [[Севърски договор|Севърския договор]] и разпокъсването на Анадола. Основните идеи на движението са [[кемализъм|кемализма]], [[секуларизъм|секуларизма]] и турския национализъм. Турските националисти, предвождани от Ататюрк за няколко години побеждават в [[Турска война за независимост]], тези от страните – победителки в Първата световна война, анексирали части от Анадола. Така се да стигнат до [[Лозански договор|Лозанския договор]] от 1923 година, с който изцяло се ревизира Севърския договор и е създадена Република Турция. Впоследствие имената ''турци'' и ''Турция'' се утвърждават като наименования на новата държава, появила се след краха на Османската империя и като наименование на нейните граждани, с разнороден етнически произход, включително и тези мюсюлмани, които се преселват в Анатолия от района на Балканите, Северна Африка, Близкия изток и Кавказ.