Самият Шопенхауер счита книгата си за свое основно творение. Двадесет и пет години след първото издание, през 1844 той публикува разширен вариант в два тома, като първият том съдържа преработка на оригиналния труд, а вторият – негови допълнения и пояснения. В 1859 излиза още едно издание съдържащо стотина допълнителни страници.<ref>Шопенхауер А., ''Светът като Воля и представа'', Плевен; Евразиа пъблишърс 1995, Предговори с.5-22</ref>
Шопенхауер развива тезата, че Кантовото „нещо„[[нещо всамо по себе си“си]]“ (''[[дингDing-анan-зих]]sich'') е Волята и тя е [[онтология|онтологична]] основа на света, разпределена на различни степени във всичко живо и неживо — [[човек]]ът, [[животни]]те, [[минерал]]ите, [[Природен закон|природните закони]]. Представата (или Кантовото „явление“) е само нейно отражение и има илюзорен характер (като древноиндийската „[[Мая (индуизъм)|мая]]“ — материята, от която е създаден светът). Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и [[Рационалност|ирационална]], а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията ѝ. Според Шопенхауер оттам произтичат всички [[Страдание|страдания]] в света (както се твърди и в будизма) — човекът винаги [[Желание|желае]] нещо, и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда.
