Крали Марко: Разлика между версии

През XIX век във връзка с провежданата от [[Княжество Сърбия|Княжество]] и [[Кралство Сърбия]] [[външна политика]] по [[Начертание (документ)|Начертанието]], в публичното пространство излиза на преден план въпросът за етническата принадлежност на „баш юнака сред юнаците“ Крали Марко. Тезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира и на съчинението на [[Мавро Орбини]] от края на XVI век „[[Царството на славяните]]“. За противното, за местния [[българи|български]] [[произход]] на краля на [[Прилеп (град)|Прилеп]] свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които [[Константин Михайлович]], [[Иван Музаки]]<ref>[https://web.archive.org/web/20100910095427/http://www.albanianhistory.net/texts16-18/AH1515.html Летопис на Йоан Музаки за наследниците на рода Музаки, написаннаписана през 1515 г. (англ.), ''„Когато Мурад II пое властта, той завладя Сърбия и България с огромен натиск. Лазар, деспотът на Сърбия, Марко, крал на България, и Теодор Мусачи, второроденият от нашето семейство, и останалите владетели на Албания се обединиха и тръгнаха за битка, която християните загубиха.“'']</ref>, [[Сфранцес]], [[Теодор Кантакузин]], [[Йосиф бен Йошуа]], [[Филип Лоренц]] и други, които го сочат като „български княз“.<ref>{{cite book |last= Църнушанов |first= Коста |authorlink= Коста Църнушанов |title= Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38 |publisher= ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград}}</ref>