Вестфалски мирен договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Westfaelischer Friede in Muenster (Gerard Terborch 1648).jpg|300px|дясно|мини|''[[Ратификация]]та на Мюнстерския договор, 15 май 1648''; картина от [[Герард Терборх]] от 1648 г.]]
'''Вестфалските мирни договори''' ({{lang|de|Westfälischer Friede}}) от [[1648]] г. слагат край на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], както и на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]]. Може да се зачитатсмятат за край на [[Европейски религиозни войни|европейските религиозни войни]], започнали след [[Реформация]]та.
 
В [[клауза|клаузите]] му се уреждат няколко вида проблеми: германската религиозна свобода, политическата организация на [[Германия]], европейският мир. Само по първия проблем в по-либерален дух се променят точките от [[Аугсбургски мир|Аугсбургския религиозен мир]]. Германия остава раздробена на отделни суверенни княжества с изборен [[император]]. [[Франция]] има най-голяма изгода от клаузите на договора: тя получава областите на север от [[Пиренеи]]те от [[Испания]]. [[Швеция]] получава Западна [[Померания]], с което става единствен владетел на [[Балтийско море]]. Официално е призната независимостта на [[Нидерландия]]. Има норми против вмешателствонамеса във вътрешните работи на друга държава. По-късно, някои идеи на Вестфалските мирни договори стават основни за [[Международно право|международното право]].
 
Мирните договори включват 109 делегации, представляващи европейските владетели. В неготях взимат участие императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената римскаРимска империя]] [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]], както и [[Филип IV (Испания)|Филип IV]] – [[Испания|испанският]] [[крал]]. Делегати от [[Франция]], [[Шведска империя|Шведската империя]], [[Съединени провинции|Холандската република]], принцове от Свещената римскаРимска империя и владетелите на [[Имперски град|независимите имперски градове]].
 
== Мирни договори ==
Мирните преговори между Франция и [[Хабсбурги]]те, предоставени от Свещения римски император и на испанския крал, започват в [[Кьолн]] през 1641 г. Първоначално са спрени от Франция. [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Кардинал Ришельо]] желае включването на всички свои съюзници, независимо дали са суверенни или държави в Свещената Римска империя. В [[Хамбург]] и [[Любек]], Швеция и империята създават [[Договор от Хамбург|договора от Хамбург]]. Това се случва с намесата на Ришельо.
[[Файл:RathausMünster.jpg|мини|Кметството в Мюнстер, където е подписан единияединият мирен договор]]
Свещената Римска империя и Швеция обяватобявяват, че подготовката на Кьолн и на договора от Хамбург са началото на края на войната. По-голямо споразумение е договорено във Вестфалия, в недалечните градове [[Мюнстер]] и [[Оснабрюк]]. И двата града са поддържани като неутрални и демилитаризирани зони за преговорите. Мюнстер от повторното приемане на [[Католическа църква|католицизма]] през 1535 г. е общност само с едно вероизповедание. Той се управлявуправлява от [[Княз-епископ|князът-епископ]] на Мюнстер и се разрешава само Римокатолическоторимокатолическото поклонение. Не са предвидени места за поклонение за [[Калвинизъм|калвинисти]] и [[Лутеранство|лютерани]].
[[Файл:Osnabrück.JPG|ляво|мини|Кметството на Оснабрюк, където се ратифицират договорите]]
Оснабрюк е лютерански и католически град, с две лютерански и две католически църкви за своите най-вече лутеранскилютерански [[бюргер]]и и напълно лутеранскилютерански градски съвет. Католическата глава е князът-епископ на Оснабрюк, под чието покровителство са други духовници, а също и католическите жители. В периода 1628 – 1633 г. Оснабрюк е покорен от войските на [[Католическа лига (1609)|Католическата лига]]. Католическият княз-епископ Франц Вилхелм, граф на Вартенберг налага [[Контрареформация]]та върху града и изпраща голям брой лютерански семейства се в изгнание. При шведската окупация католиците не са изгонени, но градът страда от необходимото шведскошведското военно съдействие. Ето защо, гражданите на Оснабрюк се радвалирадват, откогато краяградът нав проблемитекрайна като градътсметка става неутрализираннеутрален и демилитаризиран.
 
И двата града се стремят към по-голяма автономия, стремящи сеи да станат свободни имперски градове, така че те приветстват неутралността, наложена от мирните преговори, както и забраната на всякакво политическо влияние от воюващите страни, включително техните господари  княз-епископите.
 
От Швеция предпочита Оснабрюк като място на конференцията, туйтъй като е лутеранскилютерански. Преговорите с нея, се случват там, а другите държави се събират в Мюнстер.
 
[[МюнстерскиМюнстерският мир|Мюнстерския мир]] между Холандия и Испания от 30 януари 1648 г. е ратифициран на 15 май 1648 г.
 
МюнстерскияМюнстерският мирен договор (''Instrumentum Pacis Monasteriensis'') между Свещената римскаРимска империя и Франция (както и между техните съюзници), както и ОснабрюкскияОснабрюкският мирен договор (''Instrumentum Pacis Osnabrugensis'') между Свещената римскаРимска империя, и Швеция (както и между техните съюзници) са подписани на 24 октомври 1648 г.
 
== Резултати ==
Фердинанд III централизиралцентрализира властта в империята около себе си като става главаглавнокомандващ на имперската армия през 1634 г. и после е избран за [[римско-немски крал]] през 1636 г. През 1634 г. дава на всички княжества право да водят собствена [[външна политика]], а след договора още по-голяма част от властта му е дадена на князете  променя се конституцията на Свещената Римска империя. Вече всеки владетел сам може да избира религията си. Католиците и протестантите вече са равни пред закона и законово се признава [[Калвинизъм|калвинизмакалвинизмът]]. Папата, [[Инокентий X]], е вбесен от тези промени.
 
=== Принципи ===
Вестфалските мирни договори стъпват върху няколко основни убеждения:
* Всички участници да признаят [[Аугсбургски мир|Аугсбургсия мир]] от 1555 г. и идеите зад него – „''Cuius regio, eius religio''“ (''букв.'': Чието е царството, негова е религията.).
* Всички християни от деноминации, различни от тази на установената църква, да могат свободно да извършват преклонение както у дома си, така и в определени часове публично.
* Да се признае суверенитетасуверенитетът на всяка държава, който тя има над земите, гражданите и представителите ѝ в чужбина, както и отговорността ѝ за всякакви въоръжени конфликти на кой да е от гражданите или представителите ѝ. Да се забрани неограниченото използване на [[Каперско свидетелство|каперски свидетелства]].
 
=== Териториални промени ===
[[Файл:WestphaliaMap.png|мини|454x454пкс|Териториални промени съгласно Вестфалските договори]]
* Независимостта на [[Швейцария]] от империята се признава официално; тези територии са били и [[де факто]] независими от десетилетия.
* Франция запазва контрола над [[Епархия|епархии]] [[Мец]], [[Тоул]] и [[Вердюн]] близо [[Лотарингия]], получава градовете на [[Десетоградието]] (''Décapole'', ''Zehnstädtebund'') в [[Елзас]] (но не [[Страсбург]], нито митрополията му или [[Мюлуз]]) и град [[Пинероло]] близо до испанското [[херцогство]] [[Милано]].
* [[Шведска империя|Швеция]] получава обезщетение от пет милиона [[талер]]а, използвани предимно за заплати на войски. Швеция допълнително получава Западна [[Померания]] (по-нататък под името Шведска Померания), [[Визмар]], а църковните княжества [[Църковно княжество Бремен|Бремен]] и [[Църковно княжество Верден|Верден]] като наследствени феодални владения, като по този начин получава място и глас в Диета (парламента) на Свещената Римска империя, както и в съответните областни диети (Kreistag) на Горна Саксония, Долна Саксония и Вестфалия. Въпреки това, текстът на договорите е двусмисленодвусмислен  Бремен може и да не е включен в договора (всъщност скоро след това се отцепва); част от териториите на Бремен-Верден са претендирани от кяза-епископ на Мюнстер; според договора шведите получавали право на пристанищни такси във Визмар, в [[Мекленбург]]  Щвеция разбира цял Мекленбург, а Свещената римска империя – само Визмар.
* [[Бавария (херцогство)|Бавария]] запазва гласуването на [[Пфалцграф]]ът си в [[Курфюрст|избирателната колегия]] (която избира император на Свещената Римска империя), което било получено през 1623 г. със забраната на курфюрста Фредерик V. Синът на Фредерик, получава нов, осми изборен вот.
** Пфалцграфството е разделено между [[Карл I Лудвиг (Пфалц)|курфюрст Шарл Луи]] (син и наследник на Фредерик V) и курфюрст [[Максимилиан I (Бавария)|Максимилиан Баварски]] като по този начин се разделя властта между протестантите и католиците. Шарл Луи получава територии по поречието на река [[Рейн]], докато Максимилиан  в северната част на Бавария.
* [[Бранденбург-Прусия]] (по-късно [[Кралство Прусия|Прусия]]) получава част от Померания с излаз на [[Балтийско море]] и епископствата Магдебург, Халберщад, Камин и Минден.
* Наследяването на [[Юлих-Клеве-Берг]], чийто последен херцог е починал през 1609 г., се изяснява. [[Херцогство Юлих|Юлих]], [[Херцогство Берг|Берг]] и [[Херцогство Равенщайн|Равенщайн]] са дадени на пфалцграфът на [[Нойбург на Дунав|Нойбург]], докато [[Херцогство Клеве|Клеве]], [[Графство Марк|Марк]] и [[Графство Равенсберг|Равенсберг]] отиват при Бранденбург.
* Договаря се княз-епископът на Оснабрюк да се редува между протестанти и католици като протестантските епископи да се избрантизбират от кадети от рода [[Брауншвайг-Люнебург]].
* Пречки пред търговията издигнати по време на войната се премахват,; от частиотчасти се гарантира свободно придвижване по река Рейн.
 
== Библиография ==