Сегед: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|има|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души) |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 106:
На 28 септември 1526 г. [[османци]]те достигат до града и го плячкосват, но успяват да го овладеят едва през 1543 г., като го превръщат в административен център в завладяна Унгария. Главен град е на санджак първо в [[Будимски пашалък|Будимския пашалък]] (1543–1596), след това и в [[Егерски пашалък|Егерския пашалък]]. Сегед е освободен от османско владичество на 23 октомври 1686 г. и отново получава статут на независим имперски град през 1715 г. От 1719 г. градът има и собствен [[герб]] (използван и до днес) даден му от [[Карл VI (Свещена Римска империя)|Карл VI]], император на [[Свещената Римска империя]].
Сегед е известен като дом на [[червен пипер|червения пипер]] (паприката). Червеният пипер се появява в Унгария през втората половина на 16 в. първоначално като декоративно растение. Около 100 години по-късно растението започва да се отглежда и като [[подправка]].<ref name="paprika">
[[Файл:Reök5KJ.jpg|мини|260px|Дворецът „Рейок“]]
Жителите на Сегед вземат дейно участие и изиграват важна роля в [[Унгарска революция 1848/49|Унгарската революция]] от 1848-1849. [[Лайош Кошут]] произнася прочутата си реч тук. Сегед е и последното седалище на революционното правителство през юли 1849 г. Следват тежки дни за града и първенците му, които са наказани от управляващите [[Хабсбурги]], но скоро отново започва период на разцвет, [[железопътна линия]] достига до града (1854 г.), издигнати са нови производствени мощности, развива се търговията.
| |||