Хедонизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Хедонизмът''' (от [[гръцки]]: ἡδονισμός [hēdonismos], от ἡδονή [hēdonē] „удоволствие“ + наставка -ισμός [ismos] „изъм“) е школа в [[етика]]та, според която удоволствието е единствената съществена ценност <ref>[http://plato.stanford.edu/entries/hedonism/ Hedonism], 2004-04-20 Stanford Encyclopedia of Philosophy </ref>. [[Етика|Eтическо]] учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на [[аскетизъм|аскетичния живот]].
Хедонизъмът е термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма, наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада е добро. Всичко, което не доставя наслада – не следва да получава внимание. Стремежът към насладата се разглежда от хедонизма като основното движещо начало на човека, което се предава по наследство. Противоположност на хедонизма – това е аскетизма. Аскет – това е човек, който отказва себе си от всичко, освен от основните неща опазващи живота му.
Един от основните представители на хедонизма е философът Аристип (ІV век пр.н.е.). Той, виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита от [[Епикур]] и неговите последователи – [[Епикурейство|епикурейците]].
Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и разбира се, в чувството за свобода.
Знаменитият [[Хипократ]], създателят на лекарската етика и учението за
Класически школи в античността:
# Киренска школа
| |||