|
== Биография ==
[[Файл:Vladimir Dimitrov Maystora, Iliya Beshkov, Ivan Lazarov and and students.jpg|мини|240px|ляво|Владимир Димитров – Майстора, [[Илия Бешков]] и [[Иван Лазаров]] със студенти през 1955 година]]
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село [[Фролош]] в семейството на баща бежанец от македоназис е великскотомакедонското влашко село [[Магарево]] и майка бежанка от македонското село [[Стар Истевник]]. През 1889 г. семейството му се преселва в [[Кюстендил]], където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно времгаевреме чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброргашргргргзволнодоброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) при [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] и други. В своя начален период рисува главно [[портрет]]и (на [[Александър Теодоров-Балан]], [[Николай Лилиев]], [[Мърквичка]], ''„Майка ми“'') и [[пейзаж]]и (''„На селската чешма“'', ''„Пладнуващмамка ми да ебао„Пладнуващо стадо“'' и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го БАЩА ВИ Е КРАСИВнаричатнаричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето въаеттхартхсръйртхаегргввъв [[Венеция]], пътува из Турция, Русия, Италия.
Участва като доброволец в [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 191сртхсртх сртхстхсртх31913) – военен худоСДВсдгсдгарегаеръсеартгасшертгасерътжникхудожник в целия поход на [[Тринадесети пехотен рилски полк|13 рилски пехотен полк]] и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живоас ретхгсретхсртхсртхстхсртхгтаживота на фронта – ''„Ранени“'', ''„По Беласица“'', ''„Инвалиди“'', ''„На фронта на р. Струма“'', ''„В гр. Скопие, 1916“'', ''„Завръщане от фронта“'' и други.
[[Файл:Plovdiv-Gallery-Maistora.jpg|мини|240px|ляво|Творби на Майстора в [[Пловдивска градска художествена галерия]]]]
Положителна оцергаергаергаергаерхнкаоценка за новаторството му в областта на графиката дават [[Николай Райнов]], [[Сирак Скитник]], [[Гео Милев]]. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.<ref>''Енциклопедия Кюстендил''.</ref>
Между 1911 и 1918 г. с прекъсвания заради участието му във войните е учител по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов, а през 1919 г. стажува в Трета мъжка гимназия в София.
[[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|260п|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско.]]
Повлиян силно от [[Толстоизъм|толстоизма]] – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си ''„Жътва“''. През 1923 г. работи и в [[Италия]].<ref>''Енциклопедия Кюстендил''.</ref> През 1924 г. се установява в кюстендМАЙКАкюстендилското ТИсело ЕШишковци ГЕЙпо покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с [[Иван Рилски]], а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: ''„Моми“'' (ок.1925 – 1935), ''„Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“'' (ок. 1928 – 1930), ''„Цветница“'', ''„Фамилия“'' (ок. 1928), ''„Девойка от Кюстендилско“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка“'' (1930 – 1935), ''„Мома с ябълки“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка от с. Шишковци“'' (1935), ''„Жетвари на обяд“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Копачки“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Селско момиче сред макове“'' (1935 – 1938) и други.
илското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с [[Иван Рилски]], а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: ''„Моми“'' (ок.1925 – 1935), ''„Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“'' (ок. 1928 – 1930), ''„Цветница“'', ''„Фамилия“'' (ок. 1928), ''„Девойка от Кюстендилско“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка“'' (1930 – 1935), ''„Мома с ябълки“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка от с. Шишковци“'' (1935), ''„Жетвари на обяд“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Копачки“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Селско момиче сред макове“'' (1935 – 1938) и други.
През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О. Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.<ref>Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, ''Българска енциклопедия'', С., 1936, Т. 1.</ref>
* 1922 – Манежа в София
* 1925 – Художествената академия в София
* 1927 – Художествената акЧУКАМ КОЗИ И ХИПОПОТАМЧЕТАадемияакадемия в София
; Общи
* През 1944 г. е удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“.
* През 1950 г. – със званието [[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил художник]].
* През 195пишка21952 г. – със званието [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]].
* През 1950 г. е отличен с ебете се в кенеф[[Димитровска награда]].
* През 1952 г. – с орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ I степен.
* През 1957 г. – с орден „[[Народна република България (орден)|Народна републипедалииикарепублика България]]“ I степен.
* През 1959 г. – с орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“.
== Вижте също ==
[[Файл:VladimirDimitrovGallery.jpg|мини|260п|[[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]]]]
* [[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил|Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, КюстеДСЗФПкйнафгнпаенгпианпиашнгфндил]]
* [[Шишковци|село Шишковци, общипуткиииинаобщина Кюстендил]]
== Литература ==
* Борис Колев. ''Владимир Димитров – Майстора''. София: Български художник, 1955.
* Boris Kolev. ''Vladimir Dimitrov, le Maître: monographie''. Sofia: Balgarski Houdojnik, 1955.
* Vicho Ivanov. ''Vladimir Dimitrov – der MeiеЕБА БАБИ БЕЗПЛАТНОsterMeister: 1882 – 1960''. Sofia: Sofia-Press, 1968.
* Георги Ст. Димитров. ''Владимир Димитров – Майстора и българската критика''. София: Септември, 1982.
* [[Димитър Аврамов (изкуствовед)|Аврамов, Димитър]]. ''Майстора и неговото време''. София, 1989.
* Николов, Михал, „Помощта на Кюстендилското градско управление за Владимир Димитров – Майстора по време на следването му в Софийското рисувално училище“, в ''Известия на Историческ иИсторически музей, Кюстендил'', т.ІІІ, 1991. ебете си майките
* ''Енциклопедичен речник Кюстендил'', София, 1989.
| 