Марко Цепенков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Отменени Визуален редактор |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 78.128.46.20 (б.), към версия на Strumski Етикет: Отмяна |
||
Ред 21:
}}
'''Марко Костов Цепенков''' е [[българи|български]] [[писател]] и [[фолклорист]], народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.
== Биография ==
Роден е през 1829 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Известно време изучава [[гръцки език]] в [[Струга]] при учителя [[Наум Хаджов]]. Важна е срещата му с [[Димитър Миладинов]] (1856-1857), след която започва активно да събира фолклорни текстове. Участва и в [[Борба за българска църковна независимост|борбата]] срещу гръцкото духовенство.
През 1888 година Министерството на народното просвещение в [[София]] започва да издава „[[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина]]“. Марко Цепенков се свързва с професор [[Иван Шишманов]], на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселил окончателно със семейството си през 1888 година в София. До 1900 година обнародва в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.</ref>
Автор е на стихотворения и песни, на драмата „Църне войвода“. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заява, че е българин, въпреки че в [[Северна Македония]] Марко Цепенков се смята за македонски писател.<ref>Марко Цепенков – Фолклорно наследство в шест тома БАН</ref>
== Външни препратки ==
{{уикицитат}}
* [http://www.promacedonia.org/bmark/cepenkov/bio/cepenkov.html Автобиография]
* [http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_34_2-8.html Как Марко Цепенков бе научно македонизиран]
* [http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=33&stat=419 180 години от раждането на Марко Цепенков. Мисията: Събирач на приказки, пазител на духовни съкровища]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=680 „Църне войвода“], публикувано във в-к „Автономна Македония“, София, 1903 г. от Марко Цепенков
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=943 „Мирчо Войвода с майка си се прощава“], публикувано във в-к „Дебър“, год. II, бр. 10, София, 3 юни 1906 г. от Марко Цепенков
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1921 „Предание за града Битола; Как превзеле турците град Битола“], публикувано в „Марко Цепенков – Фолклорно наследство“, том 4, София, 2006 година
* {{Цитат периодика| last = Цепенков | first =Марко | authorlink =| coauthors = | year =1898 | month = | title = Еснафите в гр. Прилеп | journal = Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина | volume =XV | issue = | pages =176-181 | doi = | id = | url =http://strumski.com/biblioteka/?id=2392 | format = | accessdate = }}
== Бележки ==
<references/>
| |||