Разлика между версии на „Съюз за народно движение“

Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м (overlinking)
(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
На [[14 януари]] [[2007]] г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват [[Ален Жюпе]] ([[премиер-министър]] на Франция от 1995 до 1997) и [[Мишел Алио-Мари]] (по това време министър на отбраната). Още един бивш [[министър-председател]] – [[Жан-Пиер Рафарен]] – го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на [[Доминик дьо Вилпен]] също застава на негова страна: [[Ксавие Бертран]] – министър на здравеопазването, [[Тиери Бретон]] – министър на икономиката и финансите, [[Жан-Франсоа Копе]] – министър на бюджета, [[Филип Дуст-Блази]] – министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите [[Сеголен Роаял]].
 
СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 – местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник – Социалистическата партия – само 1<ref>[{{Citation |title=RTBF Belgique |url=http://www.rtbf.be/info/impression/ARTICLE_100535 |access-date=2007-04-22 |archivedate=2007-04-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070422110226/http://www.rtbf.be/info/impression/ARTICLE_100535 RTBF Belgique]}}</ref>. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 313 депутатски места в 577-членния парламент<ref>[http://rfi.bg/prog/today/show.shtml?type=show&program=today&news_NUM=734&indexa=no. RTBF Belgique]</ref>.
 
След поражението на президента [[Никола Саркози]] на президентските избори през 2012 година, на 17 юни СНД очаквано губи и парламентарните избори, като взема 194 от общо 577 места в Националното събрание и става втора политическа сила в страната.
66 521

редакции