Уикипедия

Атина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Заместване Отменени липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Ред 21:
| сайт = {{URL|www.cityofathens.gr}}
}}
'''Атѝна''' ({{lang|el|Αθήνα}}, [{{IPA|aˈθina}}]) е [[столица]] на [[Гърция]] и седалище на областта [[Атика]]. Взела името си от гръцката богиня Атина, която е била пазител на града. В продължение на няколко века Атина е сред най-важните градове на [[Гърция]]. Намира се в Централна Гърция и е икономически, политически и управленчески център на страната. Днес населението на Атина е около 3 130 841 души (2001). Градът е важен [[политика|политически]], [[култура|културен]], [[икономика|икономически]] и [[транспорт]]ен център на Гърция.
 
== Наименование ==
[[Файл:Mattei Athena Louvre Ma530.jpg|ляво|мини|100п|[[Атина (митология)|Атина]], богинята-закрилник на града]]
Името на град Атина е свързано с това на древногръцката богиня [[Атина (митология)|Атина]], смятана за закрилник на града. Според известна още в [[Античност]]та легенда, жителите на града приемат това име след спор между Атина и морския бог [[Посейдон]] кой да бъде покровител на града. Опитвайки се да убедят хората, Посейдон създава извор със солена вода, символизиращ морското могъщество, а Атина – [[Маслина|маслиново дърво]], символизиращо мира и благоденствието. Гражданите и техният цар [[Кекропс]] харесват повече предложението на Атина и кръщават града на нейно име.
 
Днес се смята, че произходът на самата дума „Атина“ вероятно не е [[Гръцки език|гръцки]] нито дори [[Индоевропейски езици|индоевропейски]], а е остатък от [[Предгръцки езици|предгръцкия субстрат]] в [[Атика]].{{hrf|Beekes|2009|29}} През XIX век са правени опити тя да се изведе от гръцки корени. [[Кристиан Лобек]] предлага като корен думата ''ἄθος'' или ''ἄνθος'' („цвят“), описваща Атина като цъфтящ град, а [[Лудвиг Дьодерлайн]] извежда името от глагола ''θάω'' („смуча“), който свързва с плодородната почва.{{hrf|Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια|1927|30}}
 
В хода на историята името на Атина на няколко пъти променя формата си от единствено в множествено число и обратно. В най-ранните текстове от епохата на [[Омир]] името е в единствено число – ''Ἀθήνη'' (Атене), но през класическата Античност се използва формата за множествено число ''Ἀθῆναι'' (Атенаи), подобно на имената на други гръцки градове, като [[Тива]] (''Θῆβαι'') или [[Микена]] (''Μυκῆναι''). През [[Средновековие]]то отново започва да се използва единствено число – ''Ἀθήνα'' (Атина), но с налагането през XIX век на архаизиращата книжовна норма [[катаревуса]] официалното име на града отново става в множествено число – ''Ἀθῆναι'' (Атине). След правописната реформа от 1976 година то се връща в единствено число – ''Ἀθήνα'' (Атина).
 
== География ==
=== Разположение ===
[[Файл:Athens - Mount Lycabettus - 20080729a.jpg|мини|246п|Изглед към хълма Ликавит, най-високата точка на Атина]]
 
Разположена в централната котловина на [[Атика]], Атина е заобиколена от 4 планини – [[Егалео]] на запад, [[Парнита]] на север, [[Пентели]] на североизток и [[Химетус]] на изток.{{hrf|urbanheatisland.info|2009}} Най-високата сред тях е Парнита – 1 413 m, основната част от която е превърната в [[Парнита (национален парк)|национален парк]].{{hrf|parnitha-np.gr|2006}} На югозапад Атическата котловина е отворена към [[Саронически залив|Сароническия залив]] на [[Егейско море]].
 
Самият град е изграден около няколко хълма, като този на Акропола и [[Ликавит]], най-високото възвишение в съвременния град с надморска височина 277 m. През Атина преминават реките [[Кифис]] и по-малките [[Илис]] и Еридан.
[[Файл:Attica 06-13 Athens 20 View from Acropolis Hill - pano.jpg|мини|център|800px|Поглед към Атина от Акропола]]
 
=== Климат ===
[[Климат]]ът на Атина е [[Средиземноморски климат|средиземноморски]] (''Csa'' [[Климатична класификация на Кьопен|по Кьопен]]), като валежите му са малко над горната граница на [[Горещ степен климат|горещия степен климат]] (''Bsh''). Характерно за климата на Атина е редуването на продължително горещо и сухо лято с мека зима с умерени валежи.{{hrf|Founda|2011|7 – 41}}
 
Средните годишни валежи са 414 mm, като повечето дъждове падат между октомври и април. Годишните валежи в Атина са по-ниски от типичното за Гърция, особено за нейните западни части. Например, валежите в [[Янина]] са около 1300 mm, а в [[Агринио]] – около 800 mm. Юли и август са най-сухите месеци, с редки бури един или два пъти месечно. Зимата е хладна и дъждовна, със средна температура през януари 9 – 10 °C. [[Сняг|Снеговалежите]] са редки (по-обичайни са за високите северни предградия на града) и обикновено предизвикват значителни затруднения.{{hrf|BBC|2011}}
 
Средните дневни максимални температури през юли (1955 – 2004) са 33,7 °C в метеорологичната станция в [[Неа Филаделфия]],{{hrf|hnms.gr|2012}} но в други части на града може да е и по-горещо, особено в западните райони.{{hrf|Μαυρογιάννης|1981|29}}{{hrf|eib.org|2009}}{{hrf|Giannopoulou|2011|16 – 28}} По време на пословичните горещи вълни в града температурите често надхвърлят 38 °C.{{hrf|urbanheatisland.info|2009}}{{hrf|esciencenews.com|2009}} Атина държи рекорда на [[Световна метеорологична организация|Световната метеорологична организация]] за най-висока температура, измервана в Европа – 48 °C, регистрирани в предградията на града на 10 юли 1977 година.{{hrf|wmo.asu.edu|2009}}
 
Подобно на други големи градове, разположени в [[Котловина|котловини]], като [[София]], [[Лос Анджелис]] или [[Мексико (град)|Мексико]], за Атина са характерни [[температурните инверсии]], които допринасят за по-голямата замърсеност на въздуха.{{hrf|Tung|2001|266}} Както при повечето големи градове, и в Атина човешката дейност създава ефекта на [[градски топлинен остров]],{{hrf|Giannakopoulos|2010|745 – 752}}{{hrf|esciencenews.com|2009}} който променя температурата в града в сравнение със съседните неурбанизирани територии,{{hrf|Katsoulis|1985|1296 – 1302}}{{hrf|Stathopoulou|2005|108 – 112}} оказвайки отрицателно въздействие върху потреблението на енергия и разходите за охлаждане и здравеопазване.{{hrf|Santamouris|2001|201 – 216}}{{hrf|esciencenews.com|2009}}
 
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за [[Атина]], {{GRC}}
|Източник=[http://svali.ru/catalog~27~16716~index.htm Туристический портал], [http://pogoda.ru.net/climate2/16716.htm „Погода и Климат“]
| Ян_ср=10.2 | Ян_ср_валежи=48
| Фев_ср=10.1 | Фев_ср_валежи=37
| Мар_ср=12.2 | Мар_ср_валежи=47
| Апр_ср=15.9 | Апр_ср_валежи=33
| Май_ср=20.6 | Май_ср_валежи=15
| Юни_ср=25.5 | Юни_ср_валежи=6
| Юли_ср=28.3 | Юли_ср_валежи=6
| Авг_ср=28.2 | Авг_ср_валежи=6
| Сеп_ср=24.3 | Сеп_ср_валежи=22
| Окт_ср=19.7 | Окт_ср_валежи=42
| Ное_ср=15.0 | Ное_ср_валежи=67
| Дек_ср=11.7 | Дек_ср_валежи=69
| Годишно_ср=18.5 | Годишно_ср_валежи=398
| Ян_ср_мин=7.0 | Ян_ср_макс=13.5
| Фев_ср_мин=6.7 | Фев_ср_макс=13.7
| Мар_ср_мин=8.4 | Мар_ср_макс=16.0
| Апр_ср_мин=11.4 | Апр_ср_макс=19.7
| Май_ср_мин=15.6 | Май_ср_макс=24.6
| Юни_ср_мин=20.3 | Юни_ср_макс=29.5
| Юли_ср_мин=23.0 | Юли_ср_макс=32.6
| Авг_ср_мин=23.2 | Авг_ср_макс=32.6
| Сеп_ср_мин=19.7 | Сеп_ср_макс=28.5
| Окт_ср_мин=15.8 | Окт_ср_макс=23.5
| Ное_ср_мин=11.7 | Ное_ср_макс=18.3
| Дек_ср_мин=8.7 | Дек_ср_макс=14.7
| Годишно_ср_мин=14.3 | Годишно_ср_макс=22.3
| Ян_а_макс=22.1 | Ян_а_мин=-2.9
| Фев_а_макс=22.0 | Фев_а_мин=-4.2
| Мар_а_макс=28.0 | Мар_а_мин=-1.8
| Апр_а_макс=30.4 | Апр_а_мин=0.6
| Май_а_макс=35.6 | Май_а_мин=8.0
| Юни_а_макс=39.6 | Юни_а_мин=11.5
| Юли_а_макс=42.0 | Юли_а_мин=15.5
| Авг_а_макс=41.9 | Авг_а_мин=16.0
| Сеп_а_макс=37.6 | Сеп_а_мин=10.4
| Окт_а_макс=33.8 | Окт_а_мин=5.4
| Ное_а_макс=27.0 | Ное_а_мин=1.4
| Дек_а_макс=22.5 | Дек_а_мин=-1.8
| Годишно_а_макс=42.0 | Годишно_а_мин=-4.2
|Друго=Температура на водата
| Ян_друго=17
| Фев_друго=17
| Мар_друго=16
| Апр_друго=17
| Май_друго=19
| Юни_друго=22
| Юли_друго=25
| Авг_друго=26
| Сеп_друго=25
| Окт_друго=24
| Ное_друго=22
| Дек_друго=19
| Годишно_друго=21
|}}
 
== История ==
=== През Античността ===
{{основна|Древна Атина}}
Най-старите известни следи от човешко присъствие на територията на днешния град са от XI хилядолетие пр.н.е.{{hrf|Ethnos.gr|2010}} Атина е обитавана от хора без прекъсване поне от 7 хиляди години.{{hrf|Immerwahr|1971|}}{{hrf|Tung|2001|266}} Към 1400 година пр.н.е. селището е един от центровете на [[Микенска цивилизация|Микенската цивилизация]], а на [[Акропол (Атина)|Акропола]] е издигната крепост, от която и днес са запазени отделни участъци с характерната [[циклопска зидария]]. За разлика от други микенски средища, като самата [[Микена]] или [[Пилос]], за Атина не е известно дали е пострадала при [[Дорийци|дорийските]] нашествия около 1200 година пр.н.е., като самите атиняни винаги са твърдяли, че са чисти [[йонийци]] без дорийски примеси. Въпреки това през следващото столетие и половина градът запада, както много други селища от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]], засегнат от т.нар. [[бронзов колапс]].
 
Погребения от [[желязна епоха|желязната епоха]], от некропола [[Керамейк]] и други места, често са особено богати, което показва, че след 900 година пр.н.е. Атина е водещ център на търговията и стопанския възход в региона.{{hrf|Osborne|2009|}} Водещото положение на града може да се дължи на неговото централно разположение в гръцкия свят, неговата сигурна крепост на Акропола и лесният му достъп до морето, който е естествено преимущество пред съперници от вътрешността, като [[Тива]] и [[Спарта]].
 
[[Файл:Parthenon.jpg|мини|Партенонът, посветен на богинята Атина]]
 
През VI век пр.н.е. масовите обществени вълнения в града довеждат до реформите на [[Солон]], които проправят пътя за въвеждането на [[демокрация]]та от [[Клистен]] през 508 година пр.н.е. По това време Атина е значителна морска сила с голям флот и подпомага [[Йонийско въстание|въстанието]] на гръцките градове в [[Мала Азия]] срещу [[Персийска империя|Персийската империя]]. В последвалите [[Гръко-персийски войни]] Атина, заедно със Спарта, оглавява коалицията на гръцките градове, която успява да удържи победа, въпреки че през 479 година пр.н.е. Атина, както и голяма част от Гърция, е превзета и разграбена от персите.{{hrf|Lewis|2010|34}}
 
Десетилетията след Гръко-персийските войни са наричани Атински златен век, по време на който Атина е доминиращият град в Древна Гърция, а нейните културни постижения поставят основите на [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]]. През този период в града творят драматурзите [[Есхил]], [[Софокъл]] и [[Еврипид]], историците [[Херодот]] и [[Тукидид]], лекарят [[Хипократ]] и философът [[Сократ]]. Ръководена от [[Перикъл]], който покровителства изкуствата, Атина реализира амбициозна строителна програма на Акропола, включваща новия храм [[Партенон]].
 
Атина на Перикъл изгражда собствена морска империя под формата на т.нар. [[Делоски морски съюз]]. Първоначално създаден като обединение на гръцки градове-държави за продължаване на войната срещу Персия, съюзът скоро се превръща в инструмент на имперските амбиции на Атина. Предизвиканите от това напрежения довеждат до [[Пелопонеска война|Пелопонеската война]] в края на V век, в която Атина е победена от своя съперник Спарта, което нанася тежък удар на нейната политическа хегемония.
 
В средата на IV век [[Древна Македония|Македонското царство]] започва все по-често да се намесва в живота на гръцките градове-държави, включително и Атина. През 338 година пр.н.е. съюз на такива градове, включващ Атина и Тива, претърпява поражение от войските на цар [[Филип II Македонски]] в [[Битка при Херонея|битката при Херонея]], което слага край на независимостта на града.
 
През 146 година пр.н.е. Атина е завладяна от [[Римска република|Римската република]], а след неуспешен бунт през 88 – 85 година пр.н.е. римският военачалник [[Луций Корнелий Сула]] разрушава укрепленията на града и много други сгради. Въпреки това и под римска власт Атина остава важен културен център, известен със своите престижни училища. През II век император [[Адриан (император)|Адриан]] строи в града редица обществени сгради и [[акведукт]], който се използва и в наши дни.
 
=== През Средновековието ===
{{раздел-мъниче}}
 
В края на Античността градът постепенно започва да запада. В началото на VI век император [[Юстиниан I]] закрива известните атински училища, смятани за опасни за [[православие]]то. Атина постепенно се възстановява през IX-X век, а по време на [[Кръстоносен поход|Кръстоносните походи]] преживява относителен разцвет, възползвайки се от нарасналата търговия с [[Италия]]. През 1205 година участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] превръщат града в столица на [[Атинско херцогство|Атинското херцогство]], обхващащо [[Атика]] и [[Беотия]]. Управлявано последователно от няколко западноевропейски династии, то просъществува до 1458 година, когато е завладяно от [[Османска империя|Османската империя]].
 
=== През Османския период ===
{{раздел-мъниче}}
 
Атина остава под османска власт от 1458 до 1833 година. През този период градът силно запада.
 
=== Столица на независима Гърция ===
През 1834 година, малко след края на [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]] и създаването на самостоятелна гръцка държава, Атина става нейна [[столица]]. Градът е избран главно по исторически и сантиментални причини, като символ на връзката на новата държава с [[Древна Гърция]] – по това време селището има едва около 400 къщи в подножието на Акропола. Първият гръцки крал [[Отон I (Гърция)|Отон Вителсбах]] възлага на архитектите [[Стаматиос Клеантис]] и [[Едуард Шауберт]] проектирането на модерен град, подходящ за столица на новата държава.
 
Първият градоустройствен план включва триъгълник с върхове в Акропола, Керамейк и новия кралски дворец (днес сграда на Парламента), който трябва да подчертае континуитета между древна и съвременна Атина. [[Неокласическа архитектура|Неокласицизмът]], международният стил на епохата, е архитектурният стил, в който баварски, френски и гръцки архитекти проектират първите големи обществени сгради на новата столица.
 
През 1896 година Атина става домакин на първите съвременни [[Летни олимпийски игри 1896|Олимпийски игри]]. През 20-те години в града се установяват много бежанци от [[Мала Азия]], напуснали домовете си след поражението на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]].
 
=== След Втората световна война ===
{{раздел-мъниче}}
 
През 50-те и 60-те години населението на Атина нараства лавинообразно, като границите на града се увеличават значително. През 80-те години замърсяването от промишлеността и нарастващото автомобилно движение, както и свръхзастрояването, се превръщат в сериозен проблем. Поредица от мерки срещу замърсяването, предприети от градските власти през 90-те години, съчетани със значително подобряване на инфраструктурата (новата магистрала [[Атики Одос]], разширяването на [[Атинско метро|Атинското метро]], новото [[Атинско международно летище „Елевтериос Венизелос“]]), чувствително подобряват положението. През 2004 година градът е домакин на [[Летни олимпийски игри 2004|Летните олимпийски игри]].
 
== Население ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Управление ==
{{Побратимени градове|
* {{флагче+|[[Барселона]]|Испания}} от 1999 г.{{hrf|Ajuntament de Barcelona|2014}}
* {{флагче+|[[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]|САЩ}} от 2000 г.{{hrf|os.dc.gov|2014}}
* {{флагче+|[[Чикаго]]|САЩ}} от 1997 г.{{hrf|chicagosistercities.com|2014}}
}}
 
Атина е [[столица]] на [[Гърция]] и в града се намират множество национални държавни институции. Градът е също административен център на област [[Атика]] и областната единица [[Централна Атина]] и е единственото селище на община (дем) Атина.
 
До 2011 година Атина е център на закрития с Плана „Каликратис“ ном [[Атина (ном)|Атина]]. Територията на бившия ном, наричана също ''Голяма Атина'', включва сегашните областни единици Централна, [[Северна Атина|Северна]], [[Западна Атина|Западна]] и [[Южна Атина]] с обща площ 361 km² и общо население 2 640 000 души (2011).{{hrf|ypes.gr|2007}} ''Атинската агломерация'' включва още областната единица [[Пирея (областна единица)|Пирея]] и има площ 412 km² и население 3 090 000 души (2011).{{hrf|kedke.gr|2014}} ''Атинският метрополен регион'' обхваща и други части от област Атика с обща площ 2 929 km² и население 3 830 000 души.{{hrf|statistics.gr|2014}}
 
Същинският град Атина е единственото селище в едноименния дем и има площ 39 km² и население 664 000 души (2011).{{hrf|statistics.gr|2014}}{{hrf|ypes.gr|2007}} Управлява се от кмет и общински съвет, избирани пряко с мандат 5 години. От 2010 година кмет на града е [[Георгиос Каминис]], избран като независим кандидат, подкрепян от няколко лявоцентристки партии, сред които [[Общогръцко социалистическо движение|Общогръцкото социалистическо движение]] и [[Демократична левица (Гърция)|Демократична левица]].
 
В административно отношение дем Атина се подразделя на 7 района, обозначавани с номера – от Първи до Седми.
 
== Икономика ==
Атина е финансовата столица на Гърция, а международни компании като [[Ericsson]], [[Siemens]], [[Моторола|Motorola]] и [[Кока-Кола|Coca-Cola]] разполагат със свои регионални щабове за изследвания и развитие. Основна част от икономиката в града се заема от риболов, рибовъдство, воден транспорт и туризъм.
 
== Инфраструктура ==
{{раздел-мъниче}}
 
=== Транспорт ===
Транспортът на Атина се обслужва от различни транспортни средства, съставлявайки най-голямата система за [[Градски транспорт|масов градски транспорт]] в [[Гърция]]. Системата за обществен транспорт на града се състои от голям автобусен парк, тролейбуси, които обслужват главно центъра на Атина, метро, железопътна мрежа<ref>[https://web.archive.org/web/20090324032333/http://www.proastiakos.gr/ www.proastiakos.gr]</ref>, както и трамвайна мрежа, свързваща южните предградия с центъра на града.<ref>[https://web.archive.org/web/20090114071740/http://www.tramsa.gr/index.cfm?page_id=192&category=learn&lang_id=1 www.tramsa.gr]</ref>
 
==== Автобусен транспорт ====
Ethel (на гръцки: ''ΕΘΕΛ'') (''Etaireia Thermikon Leoforeion''), или ''Thermal Bus Company'', е основният автобусен оператор в Атина. Неговата мрежа се състои от около 300 автобусни линии, които обхващат Атинския район<ref>[https://web.archive.org/web/20060629074436/http://www.oasa.gr/pdf/FactsAndFigures_en.pdf www.oasa.gr]</ref>, разполага с оперативен персонал от 5327 души и автопарк от 1839 автобуса.<ref>[https://web.archive.org/web/20060629074436/http://www.oasa.gr/pdf/FactsAndFigures_en.pdf www.oasa.gr]</ref> От тези 1839 автобуса 416 работят на сгъстен природен газ, съставляващи най-големия парк от автобуси с природен газ в Европа.<ref>[https://web.archive.org/web/20080909201644/http://www.minpress.gr/minpress/aboutbrandgreece_low-res-9-tatsiopoulos.pdf www.minpress.gr]</ref>
 
Освен че се обслужва от автобуси на природен газ и дизел, градската зона на Атина се обслужва и от [[тролейбус]]и. Мрежата се състои от 22 линии и се обслужва от 1137 души персонал. Всичките 366 тролейбуса са оборудвани, за да могат да работят с дизел в случай на прекъсване на електрозахранването.<ref>[https://web.archive.org/web/20060629074436/http://www.oasa.gr/pdf/FactsAndFigures_en.pdf www.oasa.gr]</ref>
 
==== Атинско метро ====
[[Файл:20100124-Nomismatokopio station.jpg|мини|Влак на метрото]]
[[Атинско метро|Метрото в Атина]] е по-широко известно в Гърция като метро Attiko (на гръцки: ''Αττικό Mετρό'') и осигурява обществен транспорт в цялата градска част на града. Въпреки че основната му цел е транспорт, в него се намират и гръцки артефакти, открити по време на изграждането на системата.<ref>[https://web.archive.org/web/20061207072925/http://www.culture.gr/2/21/211/21103a/e211ca09.html www.culture.gr]</ref> Атинското метро разполага с 387 служители и експоатира две от трите линии на метрото; именно втора и трета линия, изградени предимно през 90-те години на миналия век, като първоначалните участъци са отворени през януари [[2000]] г. Всички маршрути преминават изцяло под земята, като 42 влака, които се състоят от 252 вагона, работят в рамките на мрежа с дневна заетост от 550 000 пътници.<ref>[https://web.archive.org/web/20060629074436/http://www.oasa.gr/pdf/FactsAndFigures_en.pdf www.oasa.gr]</ref>
 
==== Трамваи ====
[[Файл:Athens Tram Peace and Friendship terminal.jpg|мини|Трамваи]]
Трамвайната мрежа на Атина се състои от 35 трамвая, които обслужват 48 станции, обслужва се от 345 души персонал, като дневно превозваоколо 65 000 пътници.<ref>[https://web.archive.org/web/20110721083439/http://www.tramsa.gr/index.cfm?page_id=207&category=learn&lang_id=1 www.tramsa.gr]</ref>
 
==== Летище ====
Атина се обслужва от Международното летище в Атина, разположено в близост до град [[Спата]], в източната част на Месогия, на около 35 км източно от Атина.<ref>[http://www.aia.gr/contact.asp?langid=2 www.aia.gr]</ref> Летището, наградено с наградата „Европейско летище на 2004 годината“<ref>[http://www.aia.gr/pages.asp?pageid=15&langid=2 www.aia.gr]</ref>, е предназначено за разширяването на въздушния транспорт в югоизточна Европа и е построено за 51 месеца и струва 2,2 милиарда [[евро]]. В него работят 14 000 служители.
 
==== Магистрали ====
Две главни магистрали на Гърция започват в Атина, а именно [[Автомагистрала А1 (Гърция)|A1]] / [[Европейски път Е75|E75]], която преминава през градската част на града от [[Пирея]], на север към втория по големина град в Гърция – [[Солун]], и A8 / [[Европейски път E94|E94]] на запад, към [[Патра]]. Преди тяхното завършване голяма част от пътния трафик използваха GR-1 и GR-8.
 
== Култура ==
=== Културни институции ===
Атина е дом на над 148 театъра, повече от всеки друг град в света, включително древния ''Herodes Atticus Theater'', в който се провежда Атинският Фестивал от май до октомври всяка година.
 
В Атина се провеждат многобройни музикални и театрални фестивали. Планетариумът в Атина е един от най-добре оборудваните цифрови планетариуми в света. Руините около и на Акропола привличат над 10 милиона посетители на година.
 
Едни от най-известните музеи са:
* [[Нов музей на Акропола]]
* [[Национален археологически музей (Атина)|Национален археологически музей]]
* [[Византийски музей]]
* [[Музей на Древна Агора]]
 
<gallery widths="225" heights="180" perrow="4">
Attica 06-13 Athens 02 Archaeological Museum.jpg|Националният исторически музей на Гърция
Byzantine_Museum_of_Athens.1.JPG|Византийският музей̀
Stoa_in_Athens.jpg|Музеят на Древната Агора̀
</gallery>
 
=== Архитектура ===
През по-голямата част от XIX век атинската архитектура е доминирана от неокласицизма, с отделни отклонения като [[еклектизъм|еклектизма]], продължил и в началото на XX век. [[Стар кралски дворец|Старият кралски дворец]] е първата по-значима обществена сграда след освобождението на Гърция, построена между 1836 и 1843 година. В средата и втората половина на столетието [[Теофил фон Хансен]] и [[Ернст Цилер]] участват в изграждането на множество неокласически сгради, като [[Атинска академия|Атинската академия]] и [[Запейон]]а. Цилер проектира и множество частни сгради в централната част на града, които с времето стават обществена собственост, обикновено в резултат на дарения, като строения от [[Хайнрих Шлиман]] днешен [[Нумизматичен музей]].
 
От 20-те години на XX век [[архитектурен модернизъм|модернизмът]], включително [[баухаус]] и [[ар деко]], започват да оказват силно влияние върху гръцката архитектура. Голям брой сгради в този стил има в квартал [[Колонаки]] и някои части от центъра на града, а през този период е построен и новият квартал Кипсели.{{hrf|Φεσσά – Εμμανουήλ|2009|XXI, XXV}}
 
През 50-те и 60-те години, при бързото разрастване и развитие на града, водеща роля започват да играят други направления, като [[интернационален стил|интернационалния стил]]. Центърът на града е основно реконструиран, при което са разрушени много неокласически сгради. Архитектите от този период използват материали като стъкло, мрамор и алуминий, като често смесват съвременни и класически елементи.{{hrf|Φεσσά – Εμμανουήλ|2009|XXXI}} През този период по големи обекти в Атина работят световноизвестни архитекти, като [[Валтер Гропиус]], който проектира сградата на американското посолство, и [[Ееро Сааринен]] с източния терминал на [[Международно летище „Елиникон“]].
 
=== Спорт ===
Атина има дългогодишна традиция в спорта и спортните събития и е дом на най-значимите клубове в гръцкия спорт – Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК. Градът има голям брой спортни съоръжения, а също така е бил домакин на няколко спортни събития от международно значение.
 
Атина е домакин на летните олимпийски игри два пъти, през 1896 и 2004 година. Игрите от 2004 г. вдъхновяват разработването на Олимпийския стадион в Атина, който след това печели репутацията на един от най-красивите стадиони в света, както и на един от най-интересните съвременни паметници.{{hrf|Rizzo|2004}} Най-големият стадион в страната е бил домакин на два финала на Шампионската лига, през 1994 и 2007. Другият основен стадион в Атина, разположен в местността Пиреос, е стадион Караискакис, построен 1896 г., обновен е през 1960-те и напълно е реконструиран през 2004 г. През 1971 г. на него се играе финалът за купата на носителите на купи. Атина е домакин на Евролигата три пъти, първият през 1985 г. и вторият през 1993 г. и последният през 2007 на Олимпийската зала. Провеждани са и голям брой събития от други спортове като лека атлетика, волейбол, водна топка т.н.
 
== Личности ==
* Списък с известни [[атиняни]].
 
== Външни препратки ==
* [http://www.cityofathens.gr/ Официален сайт на град Атина]
 
== Бележки ==
<references />
 
; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite web | publisher = Ajuntament de Barcelona | year = 2014 | url = http://w3.bcn.es/XMLServeis/XMLHomeLinkPl/0,4022,229724149_257215678_1,00.html | title = Barcelona internacional – Ciutats agermanades | accessdate = 19 ноември 2014 | archiveurl = http://www.webcitation.org/61AlXWlzL | archivedate = 27 август 2011 | lang = ca }}
* {{cite web | publisher = BBC | year = 2011 | url = http://www.bbc.com/news/world-europe-12674491 | title = Greece snow: Bad weather brings chaos to Athens roads | work = bbc.com | accessdate = 19 ноември 2014 | lang = en }}
* {{cite book | last = Beekes | first = Robert S. P | year = 2009 | title = Etymological Dictionary of Greek | publisher = Brill | lang = en }}
* {{cite web | publisher = chicagosistercities.com | year = 2014 | url = http://chicagosistercities.com/sister-cities/athens/ | title = Athens – Chicago Sister Cities | work = chicagosistercities.com | accessdate = 19 ноември 2014 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = eib.org | year = 2007 | url = http://www.eib.org/attachments/pipeline/20090584_eia_el.pdf | date =22 юни 2007 | title = ΕΡΓΟ ΑΝΑΒΑΘΜΙΣΗΣ ΔΙΥΛΙΣΤΗΡΙΟΥ ΕΛΕΥΣΙΝΑΣ | work = eib.org | accessdate = 3 октомври 2014 | lang = el }}
* {{cite web | publisher = esciencenews.com | year = 2009 | url = http://esciencenews.com/articles/2009/08/29/esa.helps.make.summer.city.more.bearable | title = European Space Agency to help Athens become bearable in summer | accessdate = 17 април 2010 | archiveurl = //web.archive.org/web/20100411003922/http://esciencenews.com/articles/2009/08/29/esa.helps.make.summer.city.more.bearable | archivedate =11 април 2010 | deadurl= no | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Ethnos.gr | year = 2010 | work = Ethnos.gr | url = http://www.ethnos.gr/article.asp?catid=11380&subid=2&tag=8796&pubid=2530782 | title = Οι πρώτοι... Αθηναίοι – τεχνες, πολιτισμος | accessdate = 25 януари 2010 | lang = el }}
* {{cite journal | last = Founda | first = D | year = 2011 | title = Evolution of the air temperature in Athens and evidence of climatic change: A review | journal = Advances in Building Energy Research | volume = 5 | issue = 1 | pages = 7 – 41 | url = http://www.ingentaconnect.com/content/earthscan/aber/2011/00000005/00000001/art00001 | lang = en }}
* {{cite | фамилия-част = Giannakopoulos | име-част = C. | съавтори-част = M. Hatzai, E. Kostopoulou, M. McCarty, C. Goodess | заглавие-част = The impact of climate change and urban heat islands on the occurrence of extreme events in cities. The Athens case | заглавие = Proc. of the 10th International Conference on Meteorology, Climatology and Atmospheric Physics, Patras, Greece, 25th–28 May 2010 | дата = 2010 | език = en | страница = 745 – 752}}
* {{cite journal | last = Giannopoulou | first = K. | coauthors = I. Livada, M. Santamouris, M. Saliari, M. Assimakopoulos, Y.G. Caouris | year = 2011 | title = On the characteristics of the summer urban heat island in Athens, Greece | journal = Sustainable Cities and Society | volume = 1 | pages = 16 – 28 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = hnms.gr | year = 2012 | url = https://web.archive.org/web/20131101131257/http://www.hnms.gr/hnms/greek/climatology/heat_wave.pdf | date =2 май 2012 | title = ΚΑΥΣΩΝΑΣ | accessdate = 3 октомври 2014 | lang = el }}
* {{cite book | last = Immerwahr | first = S | year = 1971 | title = The Athenian Agora XII: the Neolithic and Bronze Ages | location = Princeton | lang = en }}
* {{cite journal | last = Katsoulis | first = B.D. | coauthors = G.A. Theoharatos | year = 1985 | title = Indications of the Urban Heat Island in Athens, Greece | journal = Journal of Applied Meteorology | volume = 24 | issue = 12 | pages = 1296 – 1302 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = kedke.gr | year = 2014 | url = http://www.kedke.gr/uploads2010/FEKB129211082010_kallikratis.pdf | title = FEKB129211082010 | format = PDF | work = kedke.gr | accessdate = 27 ноември 2014 | lang = el }}
* {{cite book | last = Lewis | first = John David | year = 2010 | title = Nothing Less than Victory: Decisive Wars and the Lessons of History | publisher = Princeton University Press | isbn = 9781400834303 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = os.dc.gov | year = 2014 | url = http://os.dc.gov/service/dc-sister-cities | title = DC Sister Cities | work = os.dc.gov | accessdate = 19 ноември 2014 | lang = en }}
* {{cite book | last = Osborne | first = Robin | year = 2009 | title = Greece in the Making 1200 – 479 BC | publisher = Routledge | isbn = 978-0415469920 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = parnitha-np.gr | year = 2006 | url = http://www.parnitha-np.gr/welcome.htm | title = Welcome to the National Park of Parnitha! | work = parnitha-np.gr | accessdate = 10 ноември 2014 | lang = en }}
* {{cite web | last = Rizzo | first = Demetrio | year = 2004 | url = http://www.athens-today.com/e-olimpica_stadio.htm | title = Athens Olympic Stadium | work = athens-today.com | publisher = athens-today.com | accessdate = 10 ноември 2014 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Santamouris | first = M. | coauthors = I. Papanikolaou, I. Livada, C. Koronakis, C. Georgakis, D.N. Assimakopoulos | year = 2001 | title = On the impact of Urban Climate to the Energy Consumption of Buildings | journal = Solar Energy | volume = 70 | issue = 3 | pages = 201 – 216 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Stathopoulou | first = M. | coauthors = C. Cartalis, A. Andritsos | year = 2005 | title = Assessing the thermal environment of major cities in Greece | journal = International Conference „Passive and Low Energy Cooling for the Built Environment“, May 2005, Santorini, Greece | pages = 108 – 112 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = statistics.gr | year = 2014 | url = www.statistics.gr/portal/page/portal/ESYE/BUCKET/General/resident_population_census2011.xls | title = Detailed census results 2011 | format = XLS | work = statistics.gr | accessdate = 27 ноември 2014 | lang = el }}
* {{cite book | last = Tung | first = Anthony | year = 2001 | title = The City the Gods Besieged | publisher = Three Rivers Press | location = New York | isbn = 0-609-80815-X | lang = en }}
* {{cite web | publisher = urbanheatisland.info | year = 2009 | url = http://www.urbanheatisland.info/images/newsletter/UHI_newsletter_Issue_1.pdf | title = Focus on Athens | accessdate = 18 март 2011 | work = UHI Quarterly Newsletter, Issue 1, May 2009, page 2 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = wmo.asu.edu | work = wmo.asu.edu | year = 2009 | url = http://wmo.asu.edu/europe-highest-temperature | title = Europe's highest temperature | accessdate = 3 април 2009 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = ypes.gr | year = 2007 | url = http://www.ypes.gr/topiki.htm | title = Characteristics | work = ypes.gr | accessdate = 6 януари 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070104231706/http://www.ypes.gr/topiki.htm | archivedate =4 януари 2007 | lang = el }}
* {{cite book | last = Μαυρογιάννης | first = Κωνσταντίνος | year = 1981 | title = Παρατηρήσεις επί του κλίματος των Αθηνών και της ενεργείας αυτού επί της ζωϊκής οικονομίας | location = Αθήναι | lang = el }}
* {{cite book | publisher = Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια | year = 1927 | title = Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια, II | lang = el }}
* {{cite book | last = Φεσσά – Εμμανουήλ | first = Ελένη | year = 2009 | title = Ελληνική Αρχιτεκτονική Εταιρεία: Αρχιτέκτονες του 20ού αιώνα: Μέλη της Εταιρείας | publisher = Ποταμός | isbn = 978-960-6691-38-6 | lang = el }}
}}
 
{{Най-големите градове в ЕС}}
{{Столици в ЕС}}
{{Столици в Европа}}
{{Европейска столица на културата}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Атина“.