Васил Берон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Васил Берон|Васил Берон (пояснение)|тип=личност}}
{{Личност|медик
| портрет = BASA-566K-2-34-1-Vasil Beron.jpg
| портрет-описание = Портретна снимка, Букурещ, 1880 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]
Line 20 ⟶ 16:
}}
'''Васил Хаджистоянов Берон''' е [[България|български]] [[лекар]], [[просветен деец]] и [[археолог]], [[Академик на БАН|редовен член на Българското книжовно дружество]]. Той е дългогодишен директор на [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]] и поставя началото на археологическите разкопки в [[Велико Търново|Търново]].
Васил Берон е баща на дерматолога [[Богомил Берон]] (1866 – 1936).
Line 36 ⟶ 32:
През [[1842]] г. 18-годишният Васил се записва в [[Ришельовски лицей|Ришельовската гимназия]] в [[Одеса]]. Тук той се запознава с горещия патриотизъм на своите сънародници, с дейността на [[Васил Априлов]] и [[Николай Степанович Палаузов]], с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно [[Юрий Венелин]]. След като Васил завършва Одеската гимназия, Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където той пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър.
По време на [[Кримската война]] (1853 – 1856) е лекар доброволец в [[Руската армия]]. Установява се в [[Търново]] като лекар през [[1856]] г. и се захваща със завидно усърдие да изучава миналото на града. От 1862 до 1868 г. е учител и директор на [[Болградска гимназия|Българската гимназия]] в [[Болград]], а през 1868 – 1872 г. е градски лекар в Болград. В периода 1872 – 1900 г. е председател на Църковната община и управител на училищата в Търново. След [[Освобождението]] издава книгата „Археологически и исторически изследвания“ през [[1887]] г., в която намират място всички негови изследвания. През 1879 г. е окръжен управител на Търново. Основател е на Археологическото дружество в Търново.<ref>{{Чолов|32}}</ref>
Умира на 24 септември 1909 г.
== Съчинения ==
Line 49 ⟶ 46:
* [http://books.google.com/books?id=6wUtAAAAYAAJ&dq=inauthor%3Aberon&pg=PR1#v=onepage&q&f=false Първа българско-френска грамматика, с едно изложение за българското правописание. Букурещ, 1859.]
* [http://books.google.com/books?id=EKEFZCRKHYgC&dq=inauthor%3Aberon&pg=PR4#v=onepage&q&f=false Естественна история. Част 1: Зоология. Болград, 1870.]
== Източници ==
<references />
== Библиография ==
Ред 54:
* Кираджиев, Светлин. Велико Търново. С., 2007, с. 49.
* Янева, Жана. Учебниците по логика на Василий Николаевич Карпов (1798 – 1867) и на Васил Хаджистоянов Берон (1824 – 1909). – Философски алтернативи, 2010, № 4,
== Външни препратки ==
Line 66 ⟶ 62:
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Берон, Васил}}
[[Категория:Български лекари]]▼
[[Категория:Български просветни дейци]]▼
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Родени в Котел]]▼
[[Категория:Починали в София]]▼
[[Категория:Берон]]
▲[[Категория:Български лекари]]
▲[[Категория:Български просветни дейци]]
[[Категория:Директори на Болградската гимназия]]
▲[[Категория:Починали в София]]
▲[[Категория:Родени в Котел]]
| |||