Разлика между версии на „Хърватска война за независимост“

Rescuing 8 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м (Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, - на лице + налице , - пък + , - (В|Във|Въз|Върху|До|За|Зад|Към|На|Над|От|Около|Под|Пред|През|При|С|Със|У) ([а-яА-Я\d\-]*?)ият + \1 \2ия , -((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2); козметични промени)
(Rescuing 8 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
Войната завършва с победа за Хърватия, която постига целите си, обявени в началото на конфликта: независимост и запазване на границите си.<ref name="LATimes-Storm-Complete"/><ref name="NYTimes-ErdutAgr-12Nov95"/> Между 21 и 25% от хърватската икономика е унищожена, като инфраструктурните щети и нереализираните печалби са оценени на 37 млрд. [[Щатски долар|долара]]. Над 20 000 души са убити във войната,<ref name="autogenerated3"/> а бежанци побягват и от двете страни. Сръбското и хърватското правителства започват постепенно да си кооперират, но напреженията остават, отчасти поради присъдите на [[Международен наказателен трибунал за бивша Югославия|Международния наказателен трибунал за бивша Югославия]], както и от делата, заведени от всяка от страните, обвиняващи другата в престъпления.<ref name="UNHCR-Croatia-Serbia-Refugees2010">{{cite web|publisher=United Nations|url=https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=36873&Cr=UNHCR&Cr1|title=UN agency welcomes Serbia-Croatia agreement on refugee, return issues|date=26 ноември 2010|accessdate=18 декември 2010}}</ref><ref name="BBC-Josipović-Belgrade-2010">{{cite web|publisher=BBC|work=BBC News|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-10679367|title=Serbia and Croatia forge ties with talks in Belgrade|date=18 юли 2010|accessdate=18 декември 2010}}</ref>
 
През 2007 г. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия намира за виновен [[Милан Мартич]], един от сръбските водачи в Хърватия, за това, че е заговорничил със [[Слободан Милошевич]] и други за създаването на „обединена сръбска държава“.<ref name="icty martic">{{cite web|title=Milan Martić sentenced to 35 years for crimes against humanity and war crimes|url=http://www.icty.org/sid/8870|publisher=International Criminal Tribunal for the former Yugoslavia|date=12 юни 2007|accessdate=24 август 2010}}</ref> В периода 2008 – 2012 г. трибуналът разследва хърватските генерали [[Анте Готовина]], [[Младен Маркач]] и [[Иван Чермак]] за предполагаемо участие в престъпленията, свързани с операция „Буря“. Обвиненията срещу тях, обаче, са опровергани.<ref name="gotovina judgement">{{cite web|title=Judgement Summary for Gotovina et al.|location=The Hague|url=http://www.icty.org/x/cases/gotovina/tjug/en/110415_summary.pdf|publisher=International Criminal Tribunal for the former Yugoslavia|date=15 април 2011|accessdate=15 април 2011}}</ref><ref name="BBC-2012-11-16">{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-20352187|publisher=BBC News|title=Hague war court acquits Croat Generals Gotovina and Markac|date=16 ноември 2012|accessdate=16 ноември 2012}}</ref> [[Международен съд на ООН|Международният съд на ООН]] отхвърля взаимните обвинения на двете страни за геноцид през 2015 г. Той потвърждава, че престъпления срещу цивилни граждани са извършвани, но намерения за геноцид не е имало.<ref>{{cite web|title=Application of the Convention on the Prevention and Punishment of the Crime of Genocide (Croatia v. Serbia)|url=http://www.icj-cij.org/docket/files/118/18422.pdf|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20161213060252/http://www.icj-cij.org/docket/files/118/18422.pdf|archivedate= 13 декември 2016|df=mdy-all}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161213060252/http://www.icj-cij.org/docket/files/118/18422.pdf |date=2016-12-13 }}</ref>
 
== Предистория ==
[[Файл:Captured Serb cannon and truck in Siritovci 1.jpg|мини|Хърватски войски пленяват сръбски камион и оръдие при Милевици, 21 юни 1992 г.]]
 
През 1970-те години югославския социалистически режим се разцепва на либерално-децентралистична националистическа фракция, предвождана от Хърватия и Словения, която подкрепя децентрализирана федерация, допускаща по-голяма автономия на двете страни, и консервативно-центристка националистическа фракция, предвождана от Сърбия, която подкрепя централизирана федерация, целяща главно защитаване на сръбските интереси в Югославия, тъй като те са най-голямата етническа група във федерацията. Така към края на [[Студената война]] и [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|краха на комунистическите режими]] в Източна Европа през 1989 г., в Югославия се разразява криза. В Хърватия, регионалното крило на [[Съюз на комунистите на Югославия|Съюза на комунистите на Югославия]] губи идеологическа мощ.<ref name="NYTimes-Kosovo-Repression">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=http://topics.nytimes.com/top/news/international/countriesandterritories/serbia/kosovo/index.html|title=Kosovo|date=23 юли 2010|accessdate=10 декември 2010}}</ref> Хърватия и Словения започват да искат да се отцепят, но Сърбия, оглавявана от [[Слободан Милошевич]], се придържа към централизацията и еднопартийната власт и на практика отнема автономията на Косово и Войводина към март 1989 г. и вече разполага с техните гласове в югославското федерално президентство.<ref name="Annex IV">{{cite web |title=Final report of the United Nations Commission of Experts established pursuant to security council resolution 780 (1992), Annex IV – The policy of ethnic cleansing; Prepared by: M. Cherif Bassiouni |publisher=United Nations |date=28 декември 1994 |url=http://www.ess.uwe.ac.uk/comexpert/anx/IV.htm |accessdate=19 март 2011 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120504142243/http://www.ess.uwe.ac.uk/comexpert/ANX/IV.htm |archivedate= 4 май 2012 }} {{Webarchive|url=https://archive.today/20140408125221/http://www.ess.uwe.ac.uk/comexpert/ANX/IV.htm |date=2014-04-08 }}</ref><ref name="NYTimes-Kosovo-Repression"/><ref name="RFERL-Vojvodina-Autonomy">{{cite web|publisher=Radio Free Europe/Radio Liberty|url=http://www.rferl.org/content/Serbias_Vojvodina_Regains_Autonomy/1904999.html|title=Serbia's Vojvodina Regains Autonomy|date=15 декември 2009|accessdate=10 декември 2010}}</ref><ref>{{cite web|title=A Country Study: Yugoslavia (Former): Political Innovation and the 1974 Constitution (chapter 4)|url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/yutoc.html#yu0130|publisher=The Library of Congress|accessdate=27 януари 2011}}</ref> Така към 1991 г. Сърбия си е осигурила четири от общо осем федерални вода, което прави управляващият орган неефективен, тъй като останалите републики възразяват и призовават за реформи на федерацията. Политическите партии са разрешени през 1989 г. и така се появява [[Хърватска демократична общност|Хърватската демократична общност]], оглавявана от [[Франьо Туджман]], който по-късно става и първи президент на Хърватия.<ref name="Independent-Tuđman-Obituary">{{cite news|newspaper=The Independent |url=https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-franjo-tudjman-1132142.html |title=Obituary: Franjo Tudjman |author=Branka Magas |date=13 декември 1999 |accessdate=17 октомври 2011 |archivedate= 25 юли 2012 |url-status=live |archiveurl=https://www.webcitation.org/69Qmjvz7e?url=http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-franjo-tudjman-1132142.html |df=mdy }}</ref>
 
Междувременно, разколът между словенци и хървати от една страна и сърби и черногорци от друга расте. През февруари 1990 г. [[Йован Рашкович]] основава [[Сръбска демократична партия (Хърватия)|Сръбската демократична партия]] в [[Книн]], която цели промяна на регионалните подразделения на Хърватия по такъв начин, че да отразява и сръбските интереси.
В отговор на придвижването на 5-и корпус на ЮНА през река [[Сава (река)|Сава]] към Пакрац и на север към западните части на Славония, хърватската армия започва успешна контраатака в началото на ноември 1991 г. – първата ѝ голяма операция във войната. Операция „Откос-10“ (31 октомври – 4 ноември) води до превземането на областта между хребетите [[Билогора]] и [[Папук]] от Хърватия.<ref name="NYTimes-Otkos10">{{cite news|newspaper=The New York Times |url=https://www.nytimes.com/1991/11/04/world/army-rushes-to-take-a-croatian-town.html?ref=croatia |title=Army Rushes to Take a Croatian Town |author=Chuck Sudetic |date=4 ноември 1991 |accessdate=29 юли 2012 |archivedate= 29 юли 2012 |url-status=live |archiveurl=https://www.webcitation.org/69Wkpvqwn?url=http://www.nytimes.com/1991/11/04/world/army-rushes-to-take-a-croatian-town.html |df=mdy }}</ref><ref name="Vjesnik-Otkos-Orkan">{{cite news|title="Orkan" i „Otkos“ raspršili velikosrpske planove|trans-title="Orkan" and „Otkos“ disperse plans of a Greater Serbia|language=Croatian|newspaper=Vjesnik|publisher= Narodne Novine d.d.|author=Željko Krušelj|date=24 декември 2005}}</ref> Хърватската армия си възвръща около 270 km<sup>2</sup> земи в хода на операцията.<ref name="Vjesnik-Otkos-Orkan"/>
 
[[Вуковарско клане|Вуковарското клане]] е извършено през ноември,<ref name="NYT-Vukovar-Captured">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1991/11/18/world/croats-concede-danube-town-s-loss.html?ref=croatia|title=Croats Concede Danube Town's Loss|author=Chuck Sudetic|date=18 ноември 1991|accessdate=15 декември 2010}}</ref><ref name="Independent-Vukovar-Massacre">{{cite news|newspaper=The Independent|url=https://www.independent.co.uk/news/croats-bury-victims-of-vukovar-massacre-1168387.html|title=Croats bury victims of Vukovar massacre|author=Eugene Brcic|date=29 юни 1998|accessdate=15 декември 2010}}</ref> а оцелелите от него са транспортирани в затворнически лагери като Овчара и Велепромет, като повечето от тях накрая са вкарани в затвора на [[Сремска Митровица]].<ref name="AI-camps">{{cite web|publisher=[[Amnesty International]]|url=http://repository.forcedmigration.org/pdf/?pid=fmo:850|format=PDF|title=Yugoslavia&nbsp;– further reports of torture|date=март 1992|accessdate=15 декември 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20101102050019/http://repository.forcedmigration.org/pdf/?pid=fmo:850|archive-date= 2 ноември 2010|url-status=dead}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6DAfEUdFZ?url=http://repository.forcedmigration.org/pdf/?pid=fmo:850 |date=2012-12-25 }}</ref> Продължителната окупация на Вуковар привлича голямо международно внимание.
 
Също в източните части на Славония, през октомври се извършва Ловаското клане,<ref name="B92-Lovas">{{cite web|title=69 hrvatskih civila ubijeno u Lovasu u oktobru 1991|lang=sr|url=http://www.b92.net/info/dokumenti/index.php?nav_id=466651|publisher=B92|date=20 октомври 2010|accessdate=22 декември 2010}}</ref><ref name="JURIST-Lovas">{{cite web|work=jurist.law.pitt.edu |publisher=Jurist Legal News & Research Services, Inc. |url=http://jurist.law.pitt.edu/paperchase/2007/05/serbia-war-crimes-prosecutor.php |title=Serbia war crimes prosecutor investigating 12 for 1991 mass murders of Croats |date=30 май 2007 |accessdate=19 декември 2010 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110113195439/http://jurist.law.pitt.edu/paperchase/2007/05/serbia-war-crimes-prosecutor.php |archivedate= 13 януари 2011 }}</ref> а през ноември – Ердутското клане. Междувременно, във вътрешността на Далмания се извършва клане в Шкабърня, но то като цяло остава в сянката на събитията във Вуковар.<ref name="CNN-Škabrnja">{{cite web |work=CNN International |publisher=Turner Broadcasting System |url=http://articles.cnn.com/2001-11-16/world/croatia.extradict_1_war-crimes-war-crimes-bosnian-croat?_s=PM:WORLD |title=Croatia war-crimes suspect extradited |date=16 November 2001 |accessdate=19 декември 2010 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121002063341/http://articles.cnn.com/2001-11-16/world/croatia.extradict_1_war-crimes-war-crimes-bosnian-croat?_s=PM%3AWORLD |archivedate= 2 октомври 2012 |df=mdy-all }} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6DAfPiWa1?url=http://articles.cnn.com/2001-11-16/world/croatia.extradict_1_war-crimes-war-crimes-bosnian-croat?_s=PM:WORLD |date=2012-12-25 }}</ref>
 
На 14 ноември морската блокада на далматинските пристанища започва да е притискана от цивилни кораби. Конфронтацията взима връх с в битка за далматинските протоци, когато хърватската брегова артилерия поврежда, потапя или превзема няколко югославски военни кораба.<ref>{{cite web |work=Nacional |publisher=NCL Media Grupa d.o.o. |url=http://www.nacional.hr/clanak/47102/bitka-za-jedrenjak-jadran |title=Bitka za jedrenjak 'Jadran' |lang=hr |trans-title=Battle for 'Jadran' sailing ship |author=Eduard Šoštarić |date= 8 юли 2008 |accessdate= 25 януари 2011 |archivedate= 22 юли 2012 |url-status=dead |archiveurl=https://www.webcitation.org/69LrWYHWx?url=http://www.nacional.hr/clanak/47102/bitka-za-jedrenjak-jadran |df=mdy }}</ref> След това сражение, югославските военноморски операции на практика са ограничени до южните части на [[Адриатическо море]].
 
=== 1992: Примирие ===
Ново [[примирие]], спонсорирано от ООН, 15-ото за период от шест месеца, е сключено на 2 януари 1992 г. и влиза в сила още на следващия ден.<ref name="NYTimes-Jan3-Ceasefire">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1992/01/03/world/yugoslav-factions-agree-to-un-plan-to-halt-civil-war.html?ref=croatia|title=Yugoslav Factions Agree to U.N. Plan to Halt Civil War|author=Chuck Sudetic|date=3 януари 1992|accessdate=16 декември 2010}}</ref> Хърватия е официално призната за независима държава от Европейската общност на 15 януари 1992 г.<ref name="NYTimes-Germany-23Dec91"/> Въпреки че ЮНА започва да се изтегля от територията на страната, включително и от Крайна, Република Сръбска Крайна все още разполага с надмощие в окупираните територии, благодарение на подкрепата на Сърбия.<ref name="hrw1">{{cite web|title=Weighing the Evidence – Lessons from the Slobodan Milosevic Trial|url=https://www.hrw.org/en/node/11081/section/5|publisher=Human Rights Watch|date= 13 декември 2006 |accessdate= 18 ноември 2010}}</ref> Към този момент самообявилата се република включва 13 913 km<sup>2</sup> територия.<ref name="Profil-RSK-Dokumenti">{{cite web |url=http://www.profil.hr/index.php?cmd=show_proizvod&proizvod_id=30205 |title=Republika Hrvatska i Domovinski rat 1990. – 1995. dokumenti |lang=hr |trans-title=Republic of Croatian and the Croatian War of Independence 1990 – 1995, documents |publisher=Profil |accessdate= 20 януари 2011 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110522135646/http://www.profil.hr/index.php?cmd=show_proizvod&proizvod_id=30205 |archivedate=22 май 2011 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110522135646/http://www.profil.hr/index.php?cmd=show_proizvod&proizvod_id=30205 |date=2011-05-22 }}</ref> Това изключва 680 km<sup>2</sup> окупирани земи около Дубровник, тъй като този район е се счита за част от Република Сръбска Крайна.<ref name="HBK-Dubrovnik-okupacija">{{cite web | url= http://www.hbk.hr/?type=biskupija&ID=9 |title= Dubrovačka biskupija | lang=hr | publisher= Croatian Bishops' Conference | accessdate = 20 януари 2011}}</ref>
 
Слагайки край на поредицата от неуспешни примирия, ООН мобилизира [[Сили по опазване на мира към ООН|сили по опазване на мира]] в сръбските части на Хърватия, които да се грижат за изпълнението и придържането към договора.<ref name="UN-deployment-29Jan91">{{cite news | url= https://articles.latimes.com/1992-01-29/news/mn-906_1_deployment-plan |title= Roadblock Stalls U.N.'s Yugoslavia Deployment | newspaper= Los Angeles Times | author= Carol J. Williams | date= 29 януари 1992 | accessdate = 16 декември 2010}}</ref> Тези сили са съставени официално с резолюция на Съвета за сигурност на ООН на 21 февруари 1992 г. Враждуващите страни заемат укрепени позиции, а ЮНА скоро се оттегля от Хърватия в Босна и Херцеговина, където се очаква образуването на нов конфликт.<ref name="NYTimes-Jan3-Ceasefire"/> Хърватия става член на ООН на 22 май 1992 г. под условието, че ще промени конституцията си така, че да защитава човешките права на малцинствените групи и дисидентите.<ref name="NYT-UN-membership">{{cite news|url=https://www.nytimes.com/1992/05/23/world/3-ex-yugoslav-republics-are-accepted-into-un.html |title=3 Ex-Yugoslav Republics Are Accepted Into U.N. |newspaper=The New York Times |author=Paul L. Montgomery |date= 23 май 1992 |accessdate= 29 юли 2012 |archivedate= 29 юли 2012 |url-status=live |archiveurl=https://www.webcitation.org/69WnEWOSK?url=http://www.nytimes.com/1992/05/23/world/3-ex-yugoslav-republics-are-accepted-into-un.html |df=mdy}}</ref> Изгонването на несръбското цивилно население от окупираните територии продължава въпреки присъствието на силите на ООН, а в някои случаи те дори са описвани като съучастници.<ref name="NYT-UNPROFOR-Expulsions92">{{cite news | url= https://articles.latimes.com/1992-05-09/news/mn-1574_1_croatian-forces | title= Non-Serbs in Croatian Zone Forced to Leave | newspaper= The New York Times | author= Carol J. Williams | date= 9 май 1992 | accessdate = 16 декември 2010}}</ref>
|}
 
На 18 септември 1993 г. хърватските власти подписват Даруварското споразумение с местните сръбски лидери в Западна Славония. Целта на този таен договор е да се нормализира живота на месното население близо до фронтовата линия. Въпреки това, властите в [[Книн]] научават за това и арестуват отговорните за споразумението сръбски лидери.<ref>{{cite web|title=Martic Owed His Fame to The Knin Roadblocks|url=http://www.sense-agency.com/icty/martic-owed-his-fame-to-the-knin-roadblocks.29.html?cat_id=1&news_id=9441|publisher=Sense-Agency|date= 16 януари 2006|accessdate= 11 септември 2010}}</ref> През юни 1993 г. сърбите започват да гласуват на референдум за присъединяването на територията на Сръбска Крайна към [[Република Сръбска]].<ref name="merger"/> Милан Матрич, изпълняващ ролята на министър на вътрешните работи на РСК, подкрепя сливането на „двете сръбски държави като първи етап в основаването на държава за всички сърби“. На 21 януари 1994 г. той заявява, че ще ускори процеса по обединяване и ще предаде щафетата на Слободан Милошевич. Тези намерения са контрирани от резолюция 871 на Съвета за сигурност на ООН през октомври 1993 г., когато съветът потвърждава за пръв път, че охраняваните от ООН области в РСК са интегрална част от Република Хърватия.<ref>{{cite web |title=UN Security Council resolution 871 (1993) on the situation in Former Yugoslavia |url=http://www.ohr.int/other-doc/un-res-bih/default.asp?content_id=7106 |archive-url=https://web.archive.org/web/20040921050927/http://www.ohr.int/other-doc/un-res-bih/default.asp?content_id=7106 |url-status=dead |archive-date= 21 септември 2004 |date= 3 октомври 1993 |accessdate= 11 септември 2010 |df=mdy-all }} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6DAkP4P7G?url=http://www.ohr.int/other-doc/un-res-bih/default.asp?content_id=7106 |date=2012-12-25 }}</ref>
 
През 1992 и 1993 г. около 225 000 хървати, както и бежанци от Сърбия и Босна и Херцеговина, се заселват в Хърватия. Хърватски доброволци участват и във [[Война в Босна и Херцеговина|войната в Босна и Херцеговина]].<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1992/07/06/world/croats-claim-their-own-slice-of-bosnia.html?ref=croatia|title=Croats Claim Their Own Slice of Bosnia|author=John F. Burns|date=6 юли 1992|accessdate= 17 декември 2010}}</ref> През септември 1992 г. Хърватия приема 335 985 бежанци от Босна и Херцеговина, повечето [[бошняци]].<ref>{{cite journal|title=Forced Migration and Refugee Flows in Croatia, Slovenia and Bosnia-Herzegovina: Early Warning, Beginning and Current State of Flows|first1=Silva|last1=Meznaric|first2=Jelena|last2=Zlatkovic Winter|pages=3–4|journal=Refuge|volume=12|number=7|date=февруари 1993|url=http://pi.library.yorku.ca/ojs/index.php/refuge/article/download/21183/19854}}</ref> Големият поток от бежанци първоначално обтяга хърватската инфраструктура и икономика.<ref name="Guardian-BosnianRefugees-1992">{{cite news|newspaper=The Guardian|url=https://www.theguardian.com/world/1992/jun/09/warcrimes|title=Croatian coast straining under 200,000 refugees: Yigan Chazan in Split finds room running out for the many escaping from war in Bosnia|author=Yigan Chazan|date=9 юни 1992|accessdate=31 декември 2014}}</ref>
В периода 25 – 30 юли хърватската армия напада сръбските територии северно от [[Динара]], завземайки [[Босанско Грахово]] и [[Гламоч]] в хода на операция „Лято ’95“. Тази офанзива полага пътя към превземането на окупираните територии около Книн, тъй като прекъсва последния ефективен маршрут на доставки между [[Баня Лука]] и Книн.<ref name="NYTimes-Summer95-30Jul1995">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/07/30/world/croatia-presses-offensive-against-serbs.html|author=Alan Cowell|title=Croatia Presses Offensive Against Serbs|date=30 юли 1995|accessdate=30 декември 2010}}</ref> На 4 август Хърватия започва [[операция „Буря“]], която цели завладяването на почти всички от окупираните територии в Хърватия, с изключение на относително малка ивица земя по поречието на [[Дунав]]. Офанзивата включва 100 000 хърватски войници и е най-голямата сухопътна битка в Европа след [[Втората световна война]].<ref name="NYTimes-100000-Soldiers">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/08/08/opinion/the-croatian-offensive.html|title=The Croatian Offensive|date=8 август 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref> Операцията постига целите си и е обявена за приключила успешно на 8 август.<ref name="LATimes-Storm-Complete">{{cite news|newspaper= Los Angeles Times|url=https://articles.latimes.com/1995-08-08/news/mn-32662_1_serb-refugees|title=Croats Declare Victory, End Blitz|author=Dean E. Murphy|date=8 август 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref>
 
Голяма част от цивилното население на окупираните райони побягва по време на офанзивата или веднага след нея, което по-късно е описвано както като прогонване, така и като планирана евакуация.<ref name="LATimes-Storm-Complete"/> Според генералния щаб на гражданска защита на Република Сръбска Крайна, евакуирането на сърбите е било организирано и планирано предварително.<ref name="HJSociety-Knin-Evacuation">{{cite web | publisher = Henry Jackson Society | url = http://greatersurbiton.wordpress.com/2008/03/14/how-croatia-and-the-us-prevented-genocide-with-operation-storm/| title = How Croatia and the US prevented genocide with 'Operation Storm' | author= Marko Attila Hoare | date = 14 март 2008 | accessdate= 20 декември 2010}}</ref> Според [[Амнести Интернешънъл]], след края на операцията, членове на хърватските армия и полиция убиват, измъчват и насилствено изгонват хърватските сърби, останали в районите.<ref name="amnesty2005">{{cite web|url=https://www.amnesty.org/en/library/info/EUR64/002/2005 |title=Croatia: „Operation Storm“ – still no justice ten years on |publisher=Amnesty International |date= 26 август 2005 |accessdate= 27 януари 2011 |url-status=dead |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110119232143/http://www.amnesty.org/en/library/info/EUR64/002/2005 |archivedate= 19 януари 2011 }}</ref> [[BBC]] оценяват броя на сръбските бежанци на 200 000 в даден момент,<ref name="storm anniversary">{{cite news| url= http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4125640.stm | title= Croatia marks Storm anniversary |publisher=BBC News | date= 5 август 2005 | accessdate= 23 декември 2010}}</ref><ref>{{cite news| url= http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4747379.stm | title= Evicted Serbs remember Storm | author= Matt Prodger |publisher=BBC |work=BBC News | date= 5 август 2005 | accessdate= 23 декември 2010}}</ref> докато международният трибунал докладва депортирането на 20 000 души.<ref name="gotovina judgement"/> На хърватските бежанци от 1991 г. най-накрая е позволено да се приберат у дома. Само през 1996 г. около 85 000 хървати се завръщат от Крайна и западните части на Славония.<ref>{{cite web| url= http://www.refugees.org/countryreports.aspx?id=822|title= World Refugee Survey—Croatia|publisher= U.S. Committee for Refugees and Immigrants|accessdate= 19 ноември 2010| archiveurl= https://web.archive.org/web/20080315041821/http://www.refugees.org/countryreports.aspx?id=822 |archivedate= 15 март 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080315041821/http://www.refugees.org/countryreports.aspx?id=822 |date=2008-03-15 }}</ref>
 
През следващите месеци има спорадични нападения, главно от артилерията в сръбските райони на Босна и Херцеговина срещу Дубровник и други места.<ref name="NYTimes-Dubrovnik-Artillery-17Aug95">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/08/17/world/dubrovnik-finds-hint-of-deja-vu-in-serbian-artillery.html?ref=croatia|title=Dubrovnik Finds Hint of Deja Vu in Serbian Artillery|author=Raymond Bonner|date=17 август 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref> Останалите райони под сръбски контрол в Източна Славония в Хърватия са изправени под възможността от военна конфронтация с Хърватия. Такава възможност е мноократно споменавана от Туджман след операция „Буря“.<ref name="NYTimes-Slavonia-retaking-27Aug95">{{cite news|newspaper= The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/08/27/world/croatia-s-president-pledges-to-retake-serb-held-enclave.html?ref=croatia|title=Croatia's President Pledges To Retake Serb-Held Enclave|date=27 август 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref> Заплахата е подчертана от придвижването на войски в региона към средата на октомври,<ref name="NYTimes-Slavonia-troops-15Oct95">{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/10/17/world/croatia-reported-to-move-troops-to-disputed-serb-region.html?ref=croatia|title=Croatia Reported to Move Troops to Disputed Serb Region|author=Chris Hedges|date=15 октомври 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref> както и по-ранна закана, че хърватската армия ще се намеси, ако до края на месеца не бъде постигнат мирен договор.<ref name="NYTimes-Slavonia-intervention-15Oct95">{{cite news|newspaper= The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1995/11/05/world/croatian-president-again-threatent-attack.html?ref=croatia|agency=Reuters|title=Croatian President Again Threatent Attack|date=5 ноември 1995|accessdate=18 декември 2010}}</ref>
Сръбските военни разходи са дори още по-големи. През 1992 г. 81% от средствата са пренасочени към сръбските военни кампании.<ref>{{cite news | newspaper= The New York Times | url = https://www.nytimes.com/1991/12/21/world/yugoslav-breakup-gains-momentum.html | title = Yugoslav Breakup Gains Momentum | author= Chuck Sudetic | date = 21 декември 1991 | accessdate= 20 януари 2011}}</ref> Тъй като значителна част от федералния бюджет до 1992 г. е предоставяна от Словения и Хърватия, най-развитите републики в Югославия, липсата на федерални приходи бързо довежда до отчаяно отпечатване на пари, с които да се финансират правителствените операции. Това се превръща в тежък епизод на [[хиперинфлация]] – между октомври 1993 г. и януари 1995 г. Югославия, тогава съставена от Сърбия и Черна гора, претърпява хиперинфлация от квадрилион процента.<ref>{{cite news | newspaper= The Wall Street Journal | url = https://blogs.wsj.com/economics/2009/05/08/hyper-hyper-inflation/ | title = Hyper Hyper-Inflation | author= Bob Davis | date = 8 май 2009 | accessdate= 20 януари 2011}}</ref><ref>{{cite web|title=The Worst Episode of Hyperinflation in History: Yugoslavia 1993 – 94 |url= http://www.sjsu.edu/faculty/watkins/hyper.htm#YUGO |publisher= San Jose State University | accessdate=20 януари 2011}}</ref>
 
Много хърватски градове попадат под обстрела на артилерия, ракети или авиационни бомби от силите на РСК или ЮНА. Приблизително 2 милиона мини са положени из различни части на Хърватия през войната. Повечето от тях не са залагани по някакъв модел, а поставянето им не е записвано никъде.<ref>{{cite journal |vauthors=Soldo S, Puntarić D, Petrovicki Z, Prgomet D |title=Injuries caused by antipersonnel mines in Croatian Army soldiers on the East Slavonia front during the 1991 – 1992 war in Croatia |journal=Military Medicine |volume=164 |issue=2 |pages=141 – 4 |date=февруари 1999 |pmid=10050574|doi=10.1093/milmed/164.2.141 |doi-access=free }}</ref> Десетилетие след войната, през 2005 г., по бившите фронтови линии все още стоят заровени около 250 000 мини на площ от около 1000 km<sup>2</sup>.<ref>{{cite news |publisher=BBC |work=BBC News | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/6701517.stm | title = Croatian bees sniff out landmines | author= Nicholas Walton | date = 30 май 2007 | accessdate= 17 януари 2010}}</ref> Над 1900 души са убити или ранени от мини в Хърватия от началото на войната, включително над 500 след края ѝ.<ref>{{cite web | publisher = Croatian Mine Action Centre | url = http://www.hcr.hr/en/aktualnostCijela.asp?ID=1245 | title = Mine victims assistance (MVA) | year = 2010 | accessdate = 17 януари 2010 | archive-url = https://www.webcitation.org/6DAm0XQIO?url=http://www.hcr.hr/en/aktualnostCijela.asp?ID=1245 | archive-date = 25 декември 2012 | url-status = dead }} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6DAm0XQIO?url=http://www.hcr.hr/en/aktualnostCijela.asp?ID=1245 |date=2012-12-25 }}</ref> Между 1998 и 2005 г. Хърватия похарчва 214 милиона евро по различни програми за миночистене.<ref>{{cite web | publisher = International Committee of Red Cross | url = http://www.icrc.org/eng/resources/documents/misc/croatia-mines-300905.htm | title = Croatia: safe playgrounds in danger zones | author= Marcin Monko | date = 30 септември 2005 | accessdate= 17 януари 2010}}</ref> Към 2009 г. всички останали неизчистени минни полета са ясно обозначени.<ref name="EUObserver-mines-2009">{{cite web | work = EUobserver | url = http://euobserver.com/886/28527 | title = Croatian region calls for EU aid on landmines | date= 10 август 2009 | author= Valentina Pop | accessdate= 17 януари 2010}}</ref>
 
Към 2018 г. [[Международен наказателен трибунал за бивша Югославия|Международният наказателен трибунал за бивша Югославия]] е осъдил седем държавници от сръбска/черногорска страна и никого от хърватска страна. Милан Мартич получава най-голяма присъда: 35 години затвор.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/6743607.stm|title=Serb leader jailed for war crimes|publisher=BBC|work=BBC News|date= 10 март 2006|accessdate=20 декември 2010}}</ref> Милан Бабич получава 13 и се разкайва за ролята си във войната, молейки „хърватските си братя да му простят“.<ref>{{cite news|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/obituaries/article739400.ece|title=Milan Babic – Former dentist who founded the doomed Serb Republic of Krajina and initiated 'ethnic cleansing'|newspaper=The Times|date=10 март 2006|accessdate=20 декември 2010}}</ref> През 2007 г. офицерите от ЮНА [[Веселин Шливанчанин]] и [[Миле Мъркшич]] са осъдени съответно на 10 и 20 години затвор за участието им във Вуковарското клане.<ref name="Mrksic sentence">{{cite news|publisher=BBC|work=BBC News|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8033635.stm|title=Hague triples Vukovar jail term|date=5 май 2009|accessdate=15 декември 2010}}</ref> След превземането на Вуковар, ЮНА предава няколкостотин хървати на сръбските сили. От тях, най-малко 264 са убити и погребани в масови гробове в съседното селище Овчара.<ref name="reuters">{{cite news|url=https://www.reuters.com/article/idUSL2579742920070925|title=U.N. tribunal to rule in Vukovar massacre case|agency=Reuters|date=25 септември 2007|accessdate=11 септември 2010}}</ref> Кметът на града, Славко Докманович, е изправен пред съда, но се самоубива през 1998 г., преди да е започна съдебния му процес.<ref>{{cite news|newspaper=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/1998/06/30/world/serb-charged-in-massacre-commits-suicide.html|title=Serb Charged in Massacre Commits Suicide|author=Marlise Simons|date=30 юни 1998|accessdate=16 декември 2010}}</ref> През 2017 г. [[Драган Василкович]], командир на сръбска паравоенна група в Хърватия, е осъден на 15 години затвор за военни престъпления от хърватски съд.
66 521

редакции