Разлика между версии на „Едип цар“

м
м (Премахнати редакции на 94.190.193.90 (б.), към версия на Vodnokon4e)
Етикет: Отмяна
Главен герой в нея е [[Едип]], който е цар на [[Тива (Беотия)|Тива]]. Според „[[Поетика (Аристотел)|Поетиката]]“ на [[Аристотел]] Едип е идеалният трагически герой. Същността му като такъв се определя от факта, че е поставен между утвърдените нравствени и етически норми и крайните проявления на човешкия характер.
 
Творбата започва с обширен [[монолог]] на Едип, в който героят заявява намерението си на всяка цена да открие убиеца на Лай и да изпълни волята на боговете. Тържествената му реч издава, че е подбуден от силна амбиция. От позицията на държавник, който служи на обществото, Едип призовава своите съграждани да съдействат. Започва да греши, когато проявява прекалена заинтересованост в своето търсене на убиеца. В свръхамбициозните си претенции вижда у гадателя Тирезий враг на държавата, също както и личен враг. Едип го обвинява в предателство, нарича го „най-зъл сред злите“. Тирезий запазва хладнокръвно спокойствие и това вбесява още повече владетеля. С думите си „Ти единствен си убиецът!“, слепият загатва, че убиецът е самиясамият Едип. Обзет от прекомерна дързост и горделивост, царят не разбира, че греши. В своя стремеж да наложи личната си воля не проумява, че мълчанието на Тирезий не е акт на неподчинение, а че „слепецът“ е всъщност самият той. Истината, към която толкова много се стреми, е унищожена за Едип. Източник на страданията му е преди всичко неговият необуздан характер. Героят, който се обявява за борец на колективното благо постепенно се отдалечава от интересите на колектива и започва да си противоречи с тях. При това продължава да живее в заблуда, че прави всичко възможно за спасението на поданиците си.
 
Владетелят знае, че предсказанието го обвинява в отцеубийство, но не забелязва подробностите – той не е отрасъл в родната Тива и не познава своите родители. Разумът му го води далеч от дома, който е смятал за свой. Единствено [[Тирезий]] знае цялата истина за съдбата на Едип, защото е физически сляп, но духовно зрящ. Неговите слепи очи са компенсирани от всевижащия му дух. Затова мъдрецът предпочита да не каже истината на Едип и да не ускори страшната развръзка. Слепотата на Тирезий е само физическа и уменията му да вижда се простират извън границите на обикновения свят.
Хелън Смит спори, че:<blockquote>Софокъл е имал възможността да направи пророчеството на Лай условно (АКО Лай има син, този син ще го убие) или безусловно (Лай ще има син, който ще го убие). Двамата, Есхил и Еврипид, пишат пиеси, в които пророчеството е условно. Софокъл избира да направи пророчеството на Лай безусловно и по този начин премахва вината за своите грехове от Едип, за когото той не би направил друго от направеното дотогава, без значение какво действие би предприел в бъдеще.</blockquote>Това тълкуване има дълъг произход и няколко привърженици. Намира подкрепа в повтарянето на Йокаста на пророчеството: „''Локсий бе ми казал някога, че трябва да деля постеля с майка си и да пролея сам кръвта на татко си.“'' Това повтаряне на пророчеството внушава, че то е било безусловно и неизбежно. Въпреки това други учени спорели, че Софокъл следвал традицията, правейки пророчеството на Лай условно и по този начин, избежно. Те посочват за пример първоначалното разкриване на Йокаста (711 – 714 стих).
 
Не е важно какво е било значението на пророчеството на Лай, а това, че предаденото на Едип е очевидно безусловно. Изваждайки на преден план нашето модерно разбиране за съдбата и фатализма, читатели на произведението имат склонност да виждат Едип като марионетка, контролирана от великите сили, като мъж, смачкан от боговете и имащ вяра без основание. Това, обаче, не е правилното прочитане на текста. Митологична всеизвестна истина е, че пророчеството съществува, за да се изпълни, но не пророчествата са тези, които предизвикват събитията, които водят до последствията. В неговата серия от антологии ”Погрешното разбиране на Едип“, Е.Р. Додс съпоставя Софокъловото произведение с предсказанието на Исус Христос по време на Тайната вечеря, а именно, че Свети Петър ще се отрече от него три пъти. Исус знае, че Св. Петър ще постъпи по този начин, но читателите в никакъв случай не биха предположили, че Петър е марионетка по съдба, принуден да се отрече от Христос. Свободната воля и съдбата са взаимно изключващи се и същият е случаяслучаят с Едип.
 
Знамението, често наричано „самопостигнато пророчество“, предадено на Едип, само нагажда случващите се събития, които впоследствие се осъществяват от самия него. Това не означава, че Едип е жертва на съдбата, или че няма собствена воля. Предсказанието подтиква серия от определени решения, взети свободно от Едип, които го довеждат до убийството на баща му и женитбата за майка му. След като разбира за пророчеството, Едип избира да не се завръща в Коринт, точно когато решава да отиде в Тива, да убие Лай и да се ожени за Йокаста; в търсене на отговор за чумата в Тива, той избира да изпрати Креон при пророка за съвет и след това да следва този съвет. Нито едно от тези решения не е предопределено.
 
=== Държавно управление ===
Проучването на тази тема в Едип цар е паралелна на това в конфликта между отделният герой и държавата в Антигона. Дилемата, която Едип среща тук е подобна на тази на тираничния Креон: всеки мъж, като управляващ взема решения, в които поданиците се съмняват, и на които не се подчиняват; всеки цар погрешно разбира собствената си роля на върховен и ролята на бунтовника. Когато е информиран от слепия Тирезий, че религиозни сили са срещу него, всеки цар твърди, че свещеникасвещеникът е бил покварен. Точно тук техните прилики приключват: докато Креон, виждайки опустошението, изливаше гнева си и се опитваше да поправи грешките си, Едип отказваше да се вслуша в когото и да е.
 
=== Слепота и прозрение ===
 
== Съпоставка между митологичната фабула и трагедийния сюжет ==
Идейният замисъл на СофокловатаСофокъловата творба „Едип цар“ е базиран на мита за Едип. В основата на трагедийната творба е разгърната митологичната представа за извършването на два тежки, но несъзнателно сторени гряха – отцеубийството и кръвосмешението. И в митологичен, и в трагедиен план произведенията следват една основна идея, базирана на тези два гряха, които са в абсолютен разрез с човешката ценностна система и възприятия.
 
Митологичната фабула на Николай Кун в произведението „Едип цар“ се различава от трагедийния сюжет на Софокъл.
104

редакции